Робин Кук - Фатално лекарство

— Как ги накара да замлъкнат? — попита Дейвид, без да разхлабва хватката си.

— Погрижих се за тях — отвърна Ван Слайк.

— По какъв начин? — настоя Дейвид, макар че се страхуваше да чуе отговора.

— Те вече няма да ме използват като маша — поклати глава онзи.

— Кои са „те“?

— Бордът — отвърна Ван Слайк. — Целият шибан борд…

— Дейвид, време е да се обадим в полицията — нетърпеливо извика Анджела. — Искам да се махаме оттук! Този човек говори глупости!

— Не съм съвсем сигурен в това — поклати глава мъжът й.

— За какъв борд тогава говори?

— Страхувам се, че има предвид болничната управа.

— Управа, забрава, нищо не става — унесено издекламира Ван Слайк и на лицето му се появи широка усмивка.

— Дейвид, този човек не е на себе си — настоятелно рече Анджела. — Няма смисъл да го подтикваш към разговор.

— Болничната управа ли имаш предвид? — не й обърна внимание Дейвид.

— Да — кимна Ван Слайк.

— Не се тревожи, всичко ще се оправи — увери го Дейвид, но от тона му пролича, че той самият има нужда от успокоение. — Застреля ли някого?

— Никого не съм застрелял — засмя се Ван Слайк. — Просто влязох в заседателната зала и сложих източника на масата…

— Какъв източник? — учуди се Анджела.

— Нямам представа — поклати глава Дейвид.

— Източник-мизточник — изкиска се доволно Ван Слайк.

Обзет от тотално объркване, Дейвид го сграбчи за яката и здравата го разтърси.

— Сложих източник-мизточник на масата, точно до макета на покрития паркинг — щастливо обясни Ван Слайк. — Радвам се, че го сторих и вече никой не може да ме използва като маша. Страхувам се обаче, че малко се поизгорих…

— Къде? — присви очи Дейвид.

— По ръцете — отвърна Ван Слайк и вдигна длани.

— Изгорени ли са? — попита изотзад Анджела.

— Май не — озадачено промърмори Дейвид. — Струват ми се леко зачервени, нищо повече…

— Този човек вероятно халюцинира — прошепна тя.

Дейвид само кимна с глава, мислите му бягаха надалеч.

— Уморен съм — внезапно обяви Ван Слайк. — Искам да се прибера у дома, при мама и тате…

Дейвид го пусна и отстъпи крачка назад. Ван Слайк прекоси улицата и влезе в двора на къщата си. По лицето на Анджела се изписа изненада.

— Хей, какво правиш? — подвикна тя. — Няма ли да извикаме полицията?

Дейвид разсеяно кимна с глава, очите му не се отделяха от фигурата на Ван Слайк. Нещата започнаха да се подреждат в съзнанието му. Пациентите, симптомите, смъртта…

— Този човек се е превърнал в робот — подхвърли неспокойно Анджела. — Имам чувството, че току-що е бил подложен на електрошокова терапия…

— Качвайте се в колата — нареди с равен глас Дейвид.

— Хей, какво ти става? — погледна го разтревожена Анджела.

— Казах да се качвате в колата! — внезапно изкрещя Дейвид и скочи зад кормилото. — Веднага!

— Ами Ван Слайк?

— Нямаме време да се занимаваме с него, освен това той няма къде да ходи. Хайде, побързайте!

Анджела настани детето на задната седалка и седна до мъжа си. Моторът изрева, джипът рязко тръгна на заден ход, направи маневра и се понесе по тясната уличка.

— Сега пък какво става? — обади се объркано Ники.

— Къде отиваме? — попита Анджела.

— В болницата — кратко отвърна Дейвид.

— Караш по-зле дори от мама — оплака се детето.

— Защо в болницата? — попита Анджела и се обърна да потупа Ники по коляното.

— Нещата изведнъж ми се изясниха — промърмори Дейвид — И ме гони едно ужасно предчувствие…

— Какво говориш?

— Мисля, че знам за какъв „източник“ говореше Ван Слайк…

— Чакай малко! Това бяха безсмислени брътвежи на един психопат, нищо повече…

— Може би, но не и когато споменаваше за „източника“. Обяснението, че го е сложил на заседателната маса редом с модела за покрития паркинг, беше прекалено детайлно.

— Какво е имал предвид, според теб?

— Нещо, което има пряка връзка с радиоактивността — убедено отвърна Дейвид. — И това нещо е изгорило ръцете му.

— О, я се съвземи! — повиши тон Анджела. — Започваш да говориш съвсем като Ван Слайк!

— В болничното приземие има един стар рентгенов апарат, който работи с кобалт-60 — поясни с въздишка Дейвид. — Трейнор се надява да го продаде някъде в Латинска Америка. Именно в него има радиоактивен материал, който може би ще се окаже „източникът“ на Ван Слайк.

— Това не ми харесва — тръсна глава Анджела.

— На мен също… Като си помисля за симптомите на пациентите, веднага ми идва на ум, че са били подложени на радиоактивно облъчване, при това доста силно… Знам, че това предположение звучи ужасно, но фактите сочат именно към него. За съжаление изобщо не допусках, че нещата могат да бъдат свързани с радиация…