Робин Кук - Фатално лекарство

Младата жена влезе в антрето и извика мъжа си по име.

Дейвид рязко вдигна глава и скочи на крака. Кашонът със сушени ябълки зад гърба му леко помръдна. Стори му се, че чува гласа на Анджела. Напрегна слух, но не долови нищо. Вероятно халюцинирам, поклати глава той, после изведнъж подскочи. Гласът на Анджела се появи отново, викаше го по име. Този път беше абсолютно сигурен. Напрегна дробовете си до крайност и изкрещя името й. Втурна се към дървената врата с протегнати напред ръце. С отчаяние разбра, че Анджела може да го чуе само ако се спусне в мазето.

Обърна се към една от близките лавици, грабна някакъв буркан и започна да блъска по вратата с него. Звукът беше далеч по-слаб от очакванията му.

В следващата секунда чу стъпките на Анджела, точно над главата си. Това го накара да промени тактиката и бурканът литна към тавана. Прикри главата си с ръце и зачака дъждът от счупени стъкла. После се изправи и започна да се катери по рафта. Искаше да стигне до дъските и да ги заблъска с юмруци. Но едва успя да се докопа догоре, когато дъската под краката му поддаде. Лавицата се стовари на пода с оглушителен трясък, повличайки както бурканите, така и тялото му, инстинктивно свито на топка.

В душата на Анджела се бореха гняв и безпомощност. Бързата обиколка на занемареното жилище не й донесе нищо. В стаите нямаше никакви следи от Дейвид и детектива, с изключение на една угарка от пура в кухнята, която може би беше на Калхоун…

Приготви се да огледа и втория етаж, но изведнъж се сети за детето в колата и хукна навън. Ники беше там, където я беше оставила, разтревожена, но послушна. Помоли я да побърза, защото се страхувала да стои в колата сама.

Анджела се втурна обратно и тръгна по стълбите, които водеха към горния етаж. Държеше пушката с две ръце, насочена право напред. На площадката спря и се ослуша. Стори й се, че долавя някакъв трясък, но той не се повтори и тя бавно продължи напред.

Вторият етаж се оказа дори по-мръсен от първия. Миришеше на влага и мухъл. Веднага пролича, че тук никой не беше стъпвал от години. За това свидетелстваха и огромните паяжини, провесени от тавана. Отново повика Дейвид по име, но й отговори дълбока тишина.

Понечи да се спусне обратно, но очите й попаднаха на някакъв предмет върху тоалетната масичка в ъгъла. Пристъпи да го разгледа по-добре, сърцето й пропусна един такт. Беше гумена маска на змия, същата, която носеше нападателя от снощи!

Анджела потръпна от ужас и хукна обратно по стълбите. Долу изведнъж се закова на място, доловила някакво блъскане откъм кухнята. Бутна вратата и отново се ослуша. Този път блъскането се чу съвсем ясно — идваше откъм дъсчения под. Просна се по корем, прилепи ухо до дебелите дъски и отново изкрещя. Някъде отдолу долетя гласът на мъжа й, който я викаше по име. Скочи на крака, дръпна капака на мазето и започна да слиза по стръмните стълби. Пръстите й бързо напипаха електрическия ключ на стената, подземието се обля в жълтеникава светлина. Стисна здраво пушката и извика. Гласът на Дейвид се чу по-ясно, от очите й бликнаха сълзи на облекчение. Насочи се към едната от двете врати в дъното, но изведнъж се закова на място. На рамката висеше тежък катинар. Извика на Дейвид да има малко търпение и тръгна да обикаля задръстеното с боклуци мазе, за да открие подходящо сечиво. Очите й попаднаха на кирката, захвърлена пред огнището. Грабна я и започна да блъска по катинара. Но той дори не помръдна. Съобразила, че трябва да подходи другояче, тя натика заострения връх в халката. Наблегна върху този импровизиран лост с цялата сила на тялото си. Винтовете на халката пропукаха и изскочиха. Вратата се отвори и миг по-късно вече беше в прегръдките на Дейвид.

— Слава Богу, че си тук! — притисна я до себе си той. — Ван Слайк е нашият човек! Убил е не само Ходжис, но и всичките пациенти в болницата. В момента има остър делириум и е въоръжен. Трябва веднага да се махаме оттук!

— Да вървим! — кимна Анджела, стисна пушката и се насочи към стълбите.

Дейвид я докосна по рамото и посочи бетонната площадка пред огнището.

— Страхувам се, че Калхоун е там долу — прошепна той.

Анджела зина от ужас.

— Хайде! — побутна я към изхода Дейвид.

— Не успях да разбера кой плаща на Ван Слайк — подхвърли той докато се изкачваха нагоре. — Но вече е ясно, че нещата стоят точно по този начин… Все още не съм наясно и относно начина, по който този човек е ликвидирал болните…

Изскочиха в кухнята в момента, в който отвъд прозореца проблесна светлината на ярки фарове.