Робин Кук - Фатално лекарство

Планът й беше прост и се изчерпваше с издирването на волвото. Първото място, към което се насочи, беше банката. Малко преди да спре на паркинга забеляза фигурите на Шерууд и Трейнор, които бавно крачеха през градинката. Спря до тротоара, изскочи от колата и каза на Ники да не мърда от мястото си.

— Извинете — подвикна тя и затича след двамата мъже.

Шерууд и Трейнор едновременно се обърнаха.

— Съжалявам, че ви безпокоя, но търся съпруга си — поясни задъхано тя.

— Нямам представа къде е съпругът ви! — отвърна с ядосан глас Шерууд. — Следобед имахме среща, но той изобщо не се появи. Дори не се обади по телефона!

— Съжалявам — отново промълви Анджела.

Шерууд я дари с хладен поглед, докосна периферията на шапката си и направи знак на Трейнор да продължат пътя си.

Анджела хукна обратно към колата. Вече беше сигурна, че се е случило нещо лошо.

— Къде е татко? — попита Ники.

— И аз си задавам същия въпрос — промърмори младата жена и стъпи на газта. Колата направи рязък обратен завой и се понесе по Мейн Стрийт с остро свирене на гумите. Ники се наведе да разгледа лицето й и веднага разбра, че нещо не е наред.

— Няма да се притесняваш, всичко ще се оправи — бодро подхвърли тя.

Анджела насочи колата към къщата. Силно се надяваше да зърне волвото, паркирано в близост до задната врата. На алеята се оказа празна. Натисна спирачките и изскочи от колата. Къщата изглеждаше точно така, както я бяха оставили, но тя все пак искаше да провери.

— Стой в колата, веднага се връщам — обърна се към Ники тя.

Отключи входната врата, пристъпи в антрето и повика Дейвид по име. Къщата й отговори с глуха тишина. Кратката обиколка из помещенията я увери, че никой не беше влизал тук. Леглото в спалнята беше оправено, кухнята светеше от чистота. На излизане забеляза пушката, опряна на стената под стълбите. Взе я в ръце и провери магазина. Вътре имаше четири патрона. Тикна я под мишница и се насочи към хола. Свали указателя от поставката до телефона и припряно го разлисти. Откри адресите на петимата заподозрени болнични служители и ги преписа на един лист, после хукна обратно към колата.

— Мамо, караш като луда! — отбеляза Ники, когато гумите на колата оставиха черни следи по асфалта.

Анджела вдигна крак от газта и промърмори някакво извинение. Но тревогата остана в душата й.

Първият от адресите се оказа някакъв магазин за ширпотреба. Колата рязко спря на малкия паркинг пред него.

— Какво ще правим тук? — попита с недоумение Ники.

— Не знам — въздъхна Анджела. — Може би трябва да се огледаме за волвото…

— Няма го тук — рече Ники.

— Виждам, скъпа — кимна с въздишка Анджела, включи на заден ход и изскочи обратно на платното. Следващият адрес беше къщата на Форбс. Прозорците светеха, но отпред нямаше следа от семейното им комби.

Обзета от разочарование, Анджела рязко натисна газта.

— Мамо, пак караш като луда! — обади се детето.

— Извинявай — промърмори тя и намали скоростта. Едва сега забеляза, че пръстите й върху волана бяха побелели от стискане.

Скоро стигнаха пред жилището на Морис. Анджела намали скоростта, огледа залостените капаци на прозорците и след кратко колебание продължи нататък.

Няколко минути по-късно свърнаха в тясната уличка, на която живееше Ван Слайк. Зърнаха волвото едновременно. Анджела паркира плътно зад него, изключи мотора и изскочи навън. За миг се закова на място, видяла камионетката на Калхоун отпред. После направи една крачка и надникна през прашното стъкло. Направи й впечатление полупълната картонена чаша с кафе, която беше прикрепена към отворения капак на жабката. Остана с впечатлението, че е там поне от няколко дни.

Вдигна глава и огледа фасадата на къщата. Вътре не се виждаха никакви светлини. Тревогата я сграбчи за гърлото.

Хукна обратно към колата и измъкна пушката. Ники понечи да я последва, но замръзна, уплашена от грозния вик, с който майка й заповяда да остане на мястото си. Подчини се без да каже нито дума, безпогрешно усетила, че става нещо страшно.

Анджела прекоси улицата с пушка в ръка и колебливо започна да изкачва стъпалата към верандата. Не беше сигурна дали не трябва да повика полиция. Всъщност, с какво може да ми помогне местната полиция, тръсна глава тя, припомнила си всички подозрения по отношение на шерифа.

Звънецът не работеше и тя започна да блъска по вратата. В къщата продължаваше да цари мъртва тишина. Опита топката на бравата и вратата покорно се отвори.