Робин Кук - Фатално лекарство

— Пред работещ телевизор може да чака и цяла седми — отвърна Анджела.

— Мисля, че разбрах как са били облъчени пациентите промърмори той и я поведе към стационара.

Половин час по-късно прибраха Ники и тръгнаха към паркинга. Върнаха се пред къщата на Ван Слайк, за да си приберат волвото.

— Как мислиш, дали този човек все още представлява опасност? — попита Дейвид.

— Според мен не — поклати глава Анджела.

— И аз съм на същото мнение, освен това не изгарям от желание да влизам отново в къщата му. Да тръгваме към родителите ми, защото съм накрая на силите си…

Слезе от джипа и отвори вратата на волвото.

— Ще карам след теб…

— Обади се на майка си, защото сигурно вече се е побъркала — подвикна след него Анджела.

Дейвид завъртя стартерния ключ, погледна камионетката на Калхоун пред себе си и тъжно поклати глава.

Скоро излязоха на магистралата и той включи мобилния си телефон. Но вместо да се обади на майка си, набра номера на щатската полиция. Чул гласа на дежурния офицер в слушалката, той каза, че иска да съобщи за сериозен проблем в Общинска болница „Бартлет“, в резултат на който са станали поредица от убийства, а много хора са получили смъртоносна доза радиация.

Дейвид спря пред малката и скромна къщичка в Леония, Ню Джърси. Слезе от колата и изтича по стъпалата към верандата. Беше безнадеждно закъснял.

— Знаеш ли колко е часът? — попита Анджела, последвала го в спалнята. — Минава два, а ти трябваше да се прибереш преди един! Мисля, че след като аз мога да се прибера навреме, същото можеш и ти!

— Извинявай — промърмори Дейвид и започна да се преоблича. — Забави ме един пациент, когото трябваше да прегледам обстойно. — От устата му излетя лека въздишка на задоволство: — Сега поне никой не ми пречи да отделям на пациентите си толкова време, колкото е нужно…

— Нямам нищо против, но имахме уговорка! — продължаваше да негодува Анджела. — При това ти беше този, който определи часа!

— Къде е Ники? — опита се да промени темата той.

— Вече цял час виси на верандата и наблюдава екипа на „60 минути“, който си монтира апаратурата…

Дейвид облече една чиста и току-що изгладена риза.

— Извинявай за избухването — овладя се Анджела. — Предполагам, че съм нервна заради телевизията. Сигурен ли си, че трябва да направим всичко това?

— Виж какво — въздъхна Дейвид и се зае с избора на подходяща вратовръзка. — Аз също съм изнервен и ако кажеш да се откажем, веднага ще се съглася…

— За какво тогава взехме разрешение от шефовете си? — погледна го Анджела.

— Бяхме убедени, че обществеността трябва да узнае всичко, освен това получихме гаранции, че нищо не ни заплашва…

— Тогава да го направим — предаде се с въздишка Анджела.

Той се постара да направи един безупречен възел на вратовръзката си, после приглади косата си и облече сакото. Анджела се провери в огледалото, после хвана мъжа си за ръка и двамата заедно се спуснаха по стълбите. Излязоха на верандата и примижаха под ярката светлина на прожекторите.

Ед Брадли беше достатъчно опитен, за да ги накара да се отпуснат. Започна интервюто с небрежни общи въпроси, предварително убеден, че после ще му направи основна редакция. Запита ги с какво се занимават в момента.

— Аз работя върху докторската си дисертация по съдебна медицина — отвърна Анджела.

— А пък аз съм член на Колумбийския Презвитериански медицински център, който има договори с няколко здравноосигурителни организации — добави Дейвид.

— Доволни ли сте от работата си?

— Да — кимна Дейвид.

— Благодарни сме на Бога, че успяхме да се върнем към нормален живот — добави Анджела. — Защото доста време бяхме на ръба.

— Доколкото разбрах, преживели сте доста неприятни неща в Бартлет, щат Върмонт — подхвърли Брадли.

Двамата се спогледаха с нервни усмивки.

— Беше кошмар — въздъхна Анджела — Как започна всичко?

Дейвид и Анджела смутено се спогледаха.

— Започнете вие, Дейвид — предложи водещият.

— За мен нещата започнаха с необяснимата смърт на неколцина от пациентите ми… Всички имаха сериозни заболявания, най-често рак. — Дейвид замълча и хвърли очаквателен поглед към жена си.

— Аз пък се оказах жертва на сексуални домогвания от страна на прекия си началник — добави тя. — След това открихме труп, закопан в мазето на къщата ни. Оказа се, че това е доктор Денис Ходжис, дългогодишен административен директор на болницата.