Робин Кук - Фатално лекарство

— Май вече имаме всички основания да говорим с адвокат — подхвърли Анджела.

— Да звъннем на Джо Кокс — кимна Дейвид.

Джо им беше близък приятел, един от най-опитните адвокати в Бостън. Но от кантората му отговориха на Анджела, че днес е в съда и ще бъде там през целия ден. Тя остави телефона си с молбата да позвъни веднага след като се освободи.

— Най-близките ни приятели тук са семейство Янсен — рече Дейвид. — Но това едва ли означава нещо, тъй като не съм говорил с Кевин от онази злополучна партия тенис… Май ще се наложи да звънна на родителите си…

— Страхувах се да ти го предложа — въздъхна с облекчение Анджела.

Дейвид набра номера в Амхърст, Ню Хампшър. Попита майка си дали биха могли да отскочат до тях за няколко дни като обясни, че имат известни проблеми с къщата. Майка му остана много доволна и каза, че с нетърпение ги очаква.

Анджела направи нов безуспешен опит да открие Калхоун, след което предложи да отскочат до къщата му в Рутланд, която не беше кой знае колко далеч. Дейвид се съгласи и не след дълго тримата се натовариха в старото волво.

— Онази къща там — посочи Анджела след като влязоха в градчето.

Дейвид насочи колата към алеята. Надеждите им да открият някого бързо се изпариха. На верандата лежаха купчина вестници отпреди два дни, къщата изглеждаше напълно запусната.

По обратния път се заеха да обсъждат ситуацията. Анджела изтъкна факта, че Калхоун не й се обади няколко дни след като го беше наела. В крайна сметка стигнаха до решението да изчакат още един ден, след което да се обърнат към полицията.

Прибраха се и Анджела започна да събира багажа за пътуването до родителите на Дейвид. Ники изяви желание да й помогне, а Дейвид разтвори телефонния указател и потърси номерата на петимата татуирани болнични служители, които подозираха. Записа си адресите им и се качи горе да съобщи на жена си, че възнамерява да обиколи къщите им.

— Не искам да ходиш никъде! — напрегнато отвърна тя.

— Защо?

— Първо, защото не искам да оставам сама с детето в тази къща и второ, защото най-сетне проумях, че цялата тази афера е опасна! Не мога да си представя, че ще душиш около къщата на някой маниакален убиец…

— Добре, добре — успокоително рече Дейвид. — И първата причина стига, нямам нужда от друга… Просто реших, че по това време на деня няма да те е страх да останеш сама… Все пак е работно време, онези типове би трябвало да са в болницата…

— „Би трябвало“ не ме задоволява! — отсече младата жена. — По-добре ни помогни да натоварим багажа в колата.

Едва към обед бяха готови за път. Провериха всички врати и прозорци, след което се натовариха на волвото. Ръсти скочи на задната седалка при Ники.

Джени Уилсън ги посрещна сърдечно и веднага ги накара да се почувстват като у дома си. Оказа се, че Албърт, бащата на Дейвид, ще се върне от риболов чак вечерта.

Пренесоха багажа, след което Анджела се тръшна на леглото в спалнята за гости.

— Толкова съм изтощена, че мога да заспя като камък — рече с въздишка тя.

— Ами направи го — предложи Дейвид. — И без това няма нужда да се връщаме и двамата за онази среща с Шерууд…

— Няма да имаш нищо против, така ли? — погледна го тя.

— Абсолютно нищо — увери я той, отметна завивката и я накара да се пъхне под нея. Преди да затвори вратата след себе си чу приглушения й глас, който го съветваше да кара внимателно.

Съобщи на майка си и на Ники, че Анджела иска да си подремне, предложи същото и на детето. Но Ники отказа, тъй като вече се беше увлякла в приготвянето на някакъв сладкиш заедно с баба си. Дейвид се усмихна, каза че има среща в Бартлет и се насочи към колата.

Оказа се, че разполага с цели четиридесет и пет минути до срещата. Това го накара да отбие до тротоара на централната улица и да извади списъка с татуираните болнични служители. Клайд Девъншър живееше най-наблизо. Включи на скорост и подкара към адреса, обзет от леко чувство за вина. Но страховете на Анджела са напълно безпочвени, рече си той. Освен това няма да предприемам нищо, а само ще огледам къщата…

С изненада откри, че на адреса се помещаваше някакъв магазин. След кратко колебание влезе в него, взе някакъв картон с плодов сок и попита служителят зад тезгяха дали познава Клайд Девъншър.

— Разбира се — кимна човекът. — Живее горе…

— А добре ли го познавате?

— Горе-долу — кимна онзи. — Той често се отбива при нас.

— Чух, че имал татуировка — подхвърли Дейвид.

— Клайд има цял куп татуировки — засмя се продавачът.