Робин Кук - Фатално лекарство

Телефонният техник пристигна още преди да довършат вечерята си. Един кратък оглед му беше достатъчен да открие причината за повредата: прекъснат кабел в основата на къщата, съвсем близо до входната врата. Свързването му отне само няколко минути.

— Мразя тези ритуални празници! — обяви той.

Дейвид му благодари за помощта и го изпрати, после се зае с допълнителните мерки за сигурност. Първата му работа беше да закове с дъски рамката на витража, после обиколи всички врати и прозорци и сложи резетата.

Макар и безплодно, посещението на полицията все пак имаше и една положителна страна: хлапаците се отказаха от нападенията си, очевидно уплашени от патрулната кола.

Малко след като работата приключи и детето си легна, Дейвид и Анджела се настаниха край масичката в хола, върху която лежаха новите материали от Бостън. Освободен от задължението да спи в стаята на Ники, Ръсти доволно се просна в краката им. Дейвид реши, че кучето трябва да бъде оставено свободно в къщата, просто защото разчиташе на слуха и обонянието му. Разбира се, разчиташе и на пушката, която беше облегната на дивана, само на метър от него.

— Знаеш ли какво си мисля — промълви Анджела докато той вадеше материалите от големия кафяв плик. — Човекът, който ни нападна днес, със сигурност е онзи, който прибягва до евтаназия на пациентите и който е убил Ходжис… Абсолютно сигурна съм в това. Всякакво друго предположение е лишено от смисъл.

— Съгласен съм — кимна Дейвид. — Според мен това е бил Клайд Девъншър, ето медицинското му досие…

Анджела прелисти тънката папка, стигна до диагнозите накрая и изненадано вдигна глава.

— Господи, той е серопозитивен!

— Което означава, че е неизлечимо болен и има мотив да разчиства сметките си с всички, с цялото общество — загрижено добави Дейвид. — Бил е арестуван пред дома на Джак Кеворкян, а това означава, че проявява сериозен интерес към асистираното самоубийство… Кой знае, може би този интерес се изразява именно в евтаназията… Той притежава достатъчно медицински познания, работата в болницата му осигурява достъп до набелязаните жертви, а на всичкото отгоре е съден за изнасилване. Може би именно той ще се окаже нападателят със скиорската маска на паркинга…

Анджела бавно кимна с глава.

— Всичко това звучи логично, но за съжаление уликите са косвени… — Помълча малко, после вдигна глава: — Ще можеш ли да го познаеш, ако го видиш?

— За съжаление не — поклати глава Дейвид.

— Питам се дали не бих могла да го идентифицирам по ръст и глас… — замислено проточи Анджела. — Но имам неприятното предчувствие, че никога няма да бъда сигурна.

— Предлагам да вървим напред — тръсна глава Дейвид. — Следващият заподозрян е Върнър Ван Слайк, ето и неговото досие… — Папката, която подаде на Анджела беше значително по-дебела от предишната.

— Господи, колко малко знаем за хората, които ни заобикалят — въздъхна младата жена след като изчете материалите.

— Какво ще кажеш за вероятността той да се окаже престъпникът?

— Психиатричната картина е доста интересна, но според мен не е той — поклати глава Анджела. — Шизофреничната афектация, придружена от маниакална параноя е нещо доста по-различно от антисоциална психопатия…

— Не е нужно да си антисоциален, за да стигнеш до идеята за евтаназия — отбеляза Дейвид.

— Вярно — кимна Анджела. — Но също така вярно е, че не всеки индивид с психическо заболяване може да стане престъпник. Ако Ван Слайк имаше криминално досие с документирани прояви на насилие, нещата щяха да стоят по друг начин. Но той няма такова и това автоматически намалява шансовете му да се окаже търсеният от нас човек. На всичкото отгоре той има задълбочени познания в областта на ядрените подводници, а не на медицината. Как би могъл да убива хора по начин, който дори специалистите не могат да открият, след като не е минал поне някакъв курс на обучение?

— Въпросът ти е съвсем логичен — призна Дейвид. — Но все пак виж и материалите, които днес получих от Робърт… — В ръцете му се появи списъкът на банковите сметки на Ван Слайк, открити в Бостън и Олбъни.

— Откъде по дяволите има толкова пари? — учуди се Анджела. — Мислиш ли, че това има връзка с нашите подозрения?

— Според Робърт парите идват от нелегална търговия с наркотици — сви рамене Дейвид. — Това е напълно възможно, тъй като в този град марихуана се намира на всяка крачка…

Анджела замислено кимна.

— Но ако не става въпрос за наркотици, нещата са много обезпокоителни — добави той.