Робин Кук - Фатално лекарство

Анджела затвори вратата и сложи резето. После се наведе и прегърна дъщеря си.

— Ти си истински герой, миличка! — прошепна тя. — Баща ти ще се гордее с теб!

— Не исках да стрелям в прозореца, но така се получи — погледна я виновно Ники.

— Забрави за прозореца! — поклати глава Анджела и я притисна към себе си. — Справи се страхотно!

След минута разхлаби прегръдката си и тръгна към телефона. С изненада установи, че в слушалката няма сигнал.

— Онзи в спалнята също не работи — обади се зад гърба й детето.

Анджела неволно потръпна. Нападателят беше взел всички предпазни мерки. Не смееше дори да си представи какво щеше да се случи, ако не беше находчивостта на Ники.

— Трябва да сме сигурни, че онзи тип не се спотайва някъде — тръсна глава тя. — Ела, ще претърсим къщата!

Обиколката приключи за броени минути. Анджела не беше сигурна дали трябва да претърсят и втория етаж. После на входа се позвъни и двете едновременно подскочиха. Анджела пристъпи на пръсти към вратата и надникна през полуматираното стъкло. На верандата се бяха скупчили няколко деца, облечени като призраци и вещици.

Дейвид вкара колата в алеята и с изненада установи, че всички лампи в къщата светят. Миг по-късно видя групичка хлапаци, които изскочиха от верандата, прекосиха тревната площ и изчезнаха под дърветата, очертаващи границата на терена.

Изключи мотора и се взря във входната врата, по която се стичаха жълтъците на сурови яйца. Стъклата на прозорците също бяха оплескани, а тиквата фенер белееше смачкана в тревата.

Първата му мисъл беше да се впусне след злосторниците, но веднага си даде сметка, че шансовете му да ги открие в мрака са нулеви.

— Проклети хлапета! — изруга полугласно той, забелязал новите поражения в стъклата на входния вестибюл. — Това вече е прекалено!

Слезе от колата и се насочи към входната врата. Верандата беше буквално залята от сурови яйца и домати.

Истински се разтревожи обаче във вътрешността на антрето, обсипано с бонбони и счупени стъкла. Обзет от панически страх за семейството си, той започна да вика.

Анджела и Ники се появиха в горния край на стълбището. В ръцете си жена му стискаше пушката, а разплаканата Ники се втурна надолу и се хвърли в прегръдките му.

— Той имаше пистолет! — рече на пресекулки детето.

— Кой? — втренчи се в него Дейвид. — Какво се е случило?

Анджела направи няколко крачки надолу и безсилно се отпусна на едно от стъпалата.

— Имахме посетител — обяви с тих глас тя.

— Кой? — повтори Дейвид.

— Не знам. Носеше маска и наистина имаше пистолет…

— Господи! Не биваше да ви оставям сами!

— Грешката не е твоя — махна с ръка Анджела. — Но доста закъсня…

— Забавих се, защото трябваше да получа копия от медицинските архиви — поясни Дейвид. — Направих опит да ти звънна по пътя, но телефонът постоянно даваше заето. Обадих се в централата, откъдето обявиха, че имаме повреда.

— Жиците са прерязани — въздъхна Анджела. — Мисля, че това е работа на онзи мъж с маската…

— Повика ли полиция? — втренчи се в нея Дейвид.

— Как да я повикам, като нямаме телефон? — остро отвърна младата жена.

— Извинявай, не съобразих…

— Откакто тоя тип избяга, ние двете с Ники стоим горе и кротуваме — добави Анджела. — Умирахме от ужас, че може да се върне…

— А Ръсти къде е? — попита Дейвид.

— Затворих го в обора още следобед, тъй като направо се беше побъркал от маскираните деца — поясни жена му.

— Отивам да си взема мобилния телефон от колата — рече Дейвид. — Ще доведа и Ръсти…

Още от верандата видя групичката хлапаци, която пак се беше събрала пред къщата.

— Хей, копелдаци! — изрева извън себе си той. — Ако пипна някого, направо ще го пребия!

Хлапетата бързо се пръснаха.

Анджела и Ники го чакаха в кухнята.

— Някакви гамени са ни обезобразили верандата и входа — съобщи им раздразнено той.

— Мисля, че са го сторили, защото не отваряхме — въздъхна Анджела. — Но поразиите им са нищо в сравнение с това, което преживяхме…

— Не е съвсем така — поклати глава Дейвид. — Счупили са още стъкла от витража…

— Това е работа на Ники — поясни Анджела, пресегна се и прегърна дъщеря си. — Тя е истински герой… — После с няколко думи му описа развоя на събитията.

Дейвид все още не можеше да повярва на ушите си. Семейството му беше преживяло ужасни перипетии, дори не искаше да си представи какво би могло да се случи. От външната страна на вратата се размазаха нови яйца и той скочи на крака. Това вече беше прекалено! Понесе се напред и рязко отвори вратата. Ако не беше гласът на Анджела, със сигурност щеше да спипа поне двама от бягащите хлапаци. Обърна се да я погледне, после очите му се преместиха върху Ники, прегърнала Ръсти през шията.