Робин Кук - Фатално лекарство

— Може ли да получа разпечатка от тези сведения?

— Да — кимна младата жена. — Но трябва да намерим принтер. Днес е неделя и повечето помещения са заключени.

— Ще почакам — рече той. — Може ли да използвам някой от телефоните тук?

След известно цупене и няколко сълзи, Ники най-сетне разбра, че не бива да обикаля квартала, облечена в маскировъчни дрехи. Времето рязко се влоши. Доскоро синьото небе се покри с плътни облаци, всеки момент щеше да завали. Удоволствието й намаля, но съвсем не изчезна напълно, тъй като призрачнобялата и дълга до земята роба стресна здравата няколкото съседски хлапета, които звъннаха на вратата.

Анджела беше достатъчно съобразителна, за да не й разваля удоволствието, въпреки че не можеше да я гледа маскирана като призрак. Остави я да дебне зад вратата и отново набра телефона на Калхоун. Насреща пак се включи телефонният секретар. Вече беше изпълнила препоръката на Дейвид да остави съобщение, но детективът не отговаряше и тя започна да се безпокои. Погледна през прозореца към мрачното време навън, в душата й се появи тревога и за Дейвид. Преди няколко часа той се беше обадил да съобщи, че ще закъснее, но оттогава измина прекалено много време.

Половин час по-късно Ники изрази желание да прекрати маскарада. Навън притъмняваше, посетители вече нямаше.

Анджела стигна до решението да се залавя с приготвянето на вечерята, но точно в този момент на вратата се звънна. Ники беше в банята и по тази причина тя остави работата си и тръгна към вратата. Пътьом взе стъклената купа с шоколадови пръчици и надникна през страничното прозорче. На прага стоеше мъж с маска на влечуго върху главата.

Забеляза, че мъжът не е придружаван от дете едва когато отключи и отвори вратата.

Мъжът скочи отгоре й, ръката му я стисна за гърлото. Тънка кожена ръкавица легна върху устата й и й попречи да изпищи. Купата с бонбоните падна на плочките и се пръсна на хиляди парченца. Започна да се бори, но хватката на непознатия беше желязна. От гърлото й излитаха приглушени стенания.

— Ако не млъкнеш, ще те убия! — дрезгаво прошепна мъжът и затегна хватката си около гърлото й. Пронизана от остра болка, Анджела престана да се съпротивлява.

Мъжът се огледа, очите му се насочиха към осветената кухня в дъното на коридора.

— Къде е съпругът ти? — все така дрезгаво попита той.

Анджела не беше в състояние да отговори. Пред очите й се въртяха разноцветни кръгове, имаше чувството, че всеки момент ще припадне.

— Сега ще те пусна, но направиш ли опит да пищиш, моментално ще те гръмна! — предупредително изръмжа нападателят. Тези думи бяха придружени от толкова рязко разтърсване, че в очите на младата жена се появиха сълзи на болка.

В следващия миг железните пръсти разхлабиха хватката си. Анджела политна назад, сърцето лудо блъскаше в гърдите й. Даваше си сметка, че Ники е горе в банята, гола и беззащитна. За съжаление Ръсти беше навън, вързан пред обора. Бяха го оставили там, за да не пречи на маскарада.

Очите й бавно се спряха върху лицето на нападателя, скрито зад гротескна маска на влечуго. Тя беше наистина страшна, с почти реални измерения. Червеният и тънък като на змия език висеше между острите зъби. Направи опит да разсъждава, но главата й си остана празна. Едва сега видя тежкия револвер в ръката на непознатия.

— Мъжът ми не е у дома — успя да промърмори тя. Гърлото продължаваше да я боли от безмилостната хватка на нападателя.

— А болното ти дете?

— Навън е, играе си на призраци с няколко приятелчета…

— Кога ще се върне мъжът ти?

Анджела се поколеба, а нападателят грабна ръката й и болезнено я изви назад. Ноктите му потънаха в кожата й.

— Зададох ти въпрос! — заплашително изръмжа той.

— Скоро — успя да прошепне тя.

— Значи ще го почакаме! — кимна онзи и главата му бавно се завъртя. — А междувременно ще направим една малка обиколка на къщата, за да проверим дали не си ме излъгала…

— Не бих си позволила подобно нещо — понечи да протестира Анджела, но мъжът вече я побутваше по посока на хола.

Ники приключи с къпането набързо и когато на входната врата се позвъни, тя беше в стаята си и се обличаше. Нахлузи маската на главата си и забърза. Искаше да се спусне долу преди децата да са си тръгнали и да ги изненада с маскировъчния си костюм. Трясъкът от счупената купа с бонбони я накара да се закове на горния край на стълбите. Надникна през перилата и видя как майка й се мята в ръцете на някакъв мъж със змийска маска на главата.