— Мислех, че проявяваш интерес само към двама души — изненадано го погледна тя.
— И петимата са служили в армията, освен това имат татуировки — поясни Дейвид. — По тази причина искам да се застраховаме, просто за всеки случай…
Използвайки социалните осигуровки и рождените дати, Никол лесно откри военните идентификационни номера на петимата. С тяхна помощ влезе в медицинските архиви и изненадите се появиха веднага. Оказа се, че Форбс и Ълхоф също бяха уволнени по здравословни причини. Единствената с нормален картон беше Морис.
Диагнозите на двамата бяха кратки и ясни: Форбс беше уволнен поради хронично изкривяване на гръбначния стълб, а Ълхоф е имал хроничен простатит.
Но не така стояха нещата при Ван Слайк и Девъншър. Младата лекарка прегледа доста електронни страници преди да открие диагнозата на Ван Слайк: „шизо-активни отклонения, изразяващи се в маниакална параноя при стресови обстоятелства“.
— Пресвети Боже! — изстена Дейвид. — Не съм много сигурен, че разбирам какво означава това. А ти?
— Аз съм офталмолог, но все пак разбирам, че става въпрос за маниакална шизофрения — поклати глава Никол.
— Звучиш като специалист — изгледа я изненадано Дейвид. — Признавам, че съм впечатлен…
— По едно време проявявах интерес към психиатрията — призна с известно притеснение младата жена. — Това ми дава основание да кажа, че не бих искала да имам нищо общо с човек като този Ван Слайк… Интересното тук е друго: въпреки тежката диагноза този тип явно не е имал проблеми с обучението. Завършил е техническо образование, изкарал е курс за работа с радиоактивни материали. Чувала съм, че този курс е много тежък…
Пръстът й натисна един бутон и информацията отново затича върху екрана.
— Чакай малко! — извика Дейвид и леко я докосна по рамото. Подравнените редове на текста се заковаха на място. Описваше се инцидент, при който Ван Слайк е получил нервна криза по време на бойно дежурство на борда на атомна подводница. Длъжността му била помощник-машинист с право на достъп до ядрения реактор.
„Пациентът развива прогресивна маниакалност още в началната фаза на рейда — гласеше информацията. — Възбудата му води до вземането на неправилни решения, поведението му е агресивно и подозрително. Обзет е от натрапчивата идея, че е обект на подигравки от страна на колегите си, а състоянието му се дължи на повишената радиация на работното му място. Върхът на параноята му е опит за физическо насилие срещу капитана на кораба, след което се налага да бъде усмирен със сила“…
— Господи! — поклати глава Никол. — Надявам се, че съдбата никога няма да ме сблъска с този човек!
— Не е чак толкова зле — рече Дейвид. — Разговарял съм няколко пъти с него. Не изглежда особено дружелюбен, но си върши работата…
— Според мен той е бомба с часовников механизъм — продължаваше да клати глава Никол.
— Да имаш параноя относно радиацията, когато си на борда на атомна подводница не е чак толкова налудничаво — държеше на своето Дейвид. — Вероятно и аз ще превъртя, ако зная, че работя в затворено помещение с действащ ядрен реактор…
— Виж, информацията продължава — каза Никол и започна да чете на глас:
„Ван Слайк има подчертано затворено поведение. Израснал е в агресивна семейна среда, баща му е алкохолик, а майка му — слаба и безволева жена, която вечно се оплаква. Моминското й име е Трейнор“.
— Това го знам — кимна Дейвид. — Харолд Трейнор е председател на управителния съвет на болницата и вуйчо на Ван Слайк…
— Ето и още нещо интересно — не сваляше очи от екрана Никол.
„Пациентът проявява склонност към идеализация на определени хора, най-често преките си началници. Впоследствие обаче се обръща срещу тях, обвинявайки ги в реални или въображаеми провокации. Това поведение се проявява както преди казармата, така и по време на службата му във флота“…
Никол замълча, после въздъхна:
— Със сигурност не искам да съм началник на подобен тип…
Прехвърлиха се на Девъншър. Тук материалите бяха по-малки по обем, но все така важни и интересни. Оказа се, че Клайд Девъншър е бил лекуван от венерически болести във военната болница на Сан Диего, където освен тях са установили зараза с хепатит-Б и вируса ХИВ.
— Този СПИН може да се окаже ключът към разрешаване на загадката — почука по екрана Дейвид. — Много хора стават престъпници когато разберат, че са хванали смъртоносна болест.
— Надявам се, че ти бях от полза — изправи се Никол.
Читать дальше