Робин Кук - Фатално лекарство

— Много си се изтупал — промърмори Анджела.

— А ти какво искаш? — вдигна вежди той. — Да се появя във военната болница по джинси и тениска?

— Потърсих Калхоун, но още го Няма — рече тя. — Вероятно е излязъл още на разсъмване. Това разследване май ще му извади душата…

— Остави ли му послание?

— Не.

— Защо?

— Мразя да разговарям с машини — намръщено отвърна Анджела. — Освен това той би трябвало да се досети, че искаме до го чуем.

— По-добре му остави послание — поклати глава Дейвид.

— А какво ще правим, ако не се обади до довечера? — погледна го в очите Анджела. — Може би ще се обърнем към полицията?

— Не знам — въздъхна Дейвид. — Идеята да разговарям с Робъртсън никак не ме привлича.

Анджела го изпрати до колата, след което насочи цялото, си внимание към Ники. Много искаше дъщеря й да преживее празника по най-добрия начин.

Тласкан от любопитство, Дейвид реши първо да се отбие при Робърт Скейли. Надяваше се да види отдаден на работа си учен с академична външност, но с разочарование и леко ревност откри един несъмнено приятен мъж със стройна и атлетична фигура. На всичкото отгоре поведението му беше изключително приятно.

Стиснаха ръце и Дейвид моментално усети, че Робърт също го преценява.

— Искам още веднъж да ви благодаря за помощта — промърмори той.

— Нали затова са приятелите? — сви рамене Робърт и тикна в ръцете му нов кашон с разпечатки. — Трябва да ви кажа какво още открих във финансовата информация… Миналата година Върнър Ван Слайк си е открил няколко нови банкови сметки. Всичките са тук, в Бостън, или в Олбъни. Явно е желанието му да не прави това в Бартлет…

— Странно — промърмори Дейвид. — За какви суми става въпрос?

— Под десет хиляди за всяка отделна сметка… Очевидно този човек познава закона за банковото дело, според който движението на всяка сума над десет хиляди подлежи на контрол.

— Но това пак са много пари, особено за човек, който работи като началник на поддръжката в една общинска болница.

— Бих казал, че става въпрос за малка, но добре разработена мрежа за пласмент на наркотици — кимна Робърт. — Но в такъв случай не би трябвало да влага парите си в банка, а да ги крие във водосточната тръба…

— От непълнолетните си пациенти зная, че наркотиците в Бартлет не са проблем — рече Дейвид.

— Ето, виждате ли? — усмихна се Робърт. — Може би ще стане така, че покрай другото вие с Анджела ще направите нещо и за освобождаването на Америка от наркотиците.

Дейвид се засмя и отново му благодари за помощта.

— Следващият път ми завъртете една шайба предварително — рече младият мъж. — Тук има една страхотна кръчма, казва се „Бистро Анаго“. Ще си прекараме страхотно…

— Готово — рече Дейвид и вдигна ръка за сбогом. Но на път към колата си даде сметка, че едва ли ще му бъде особено приятно да вечеря в компанията на Анджела и този мъж.

Сложи кашона в багажника, прекоси моста над реката Чарлс и пое по магистралата Фенуей. Движението в неделя следобед беше слабо и това му позволи да стигне до военната болница за рекордните двадесетина минути.

Какво нещо е животът, рече си той, докато влизаше в просторното фоайе. С Никол Лънгстром беше излизал в продължение на цяла година, но после пътищата им се разделиха. Тя замина за Западното крайбрежие, където завърши медицина и изкара цялата си следдипломна квалификация. От приятели беше чул, че междувременно се е омъжила, но при случайната им среща преди година разбра и за развода й.

Спря в близост до рецепцията, набра номера на пейджъра й и зачака. Скоро младата жена се появи, на лицето й се беше изписало леко смущение. Собственото му притеснение почти се стопи, когато тя директно му призна, че в момента си има нов приятел.

Двамата се запътиха към чакалнята на поликлиниката. Влязоха в един от празните кабинети, в който имаше компютър и се настаниха на някакъв излъскан от употреба диван. Дейвид започна да разказва.

— Как мислиш, дали ще е удобно да ни доставиш информацията, която ни интересува? — попита накрая той.

— Само при положение, че нещата ще си останат между нас — отвърна без колебание Никол.

— Имаш честната ми дума — увери я той. — Ще знаем само ние с теб. И Анджела, разбира се…

— Това ми е ясно — кимна Никол, поколеба се за секунда, после тръсна глава: — Добре. Предполагам, че постъпката ми ще бъде оправдана, тъй като става въпрос за умишлени убийства.

Дейвид й подаде списъка с имената на Девъншър, Ван Слайк, Форбс, Ълхоф и Морис.