Робин Кук - Фатално лекарство

Хванаха се за ръце и поеха нагоре по стълбите. Бяха доволни от тежкия, но плодотворен ден. Но ако знаеха каква буря ще предизвика нелегалната им дейност, те едва ли щяха да заспят…

Празникът „Халуин“ настъпи ясен, чист и студен. По изрисуваните тикви, окачени на прозорци и огради, беше полепнала ситна скреж. Ники се събуди напълно здрава, настроението й видимо се подобри от предстоящия празник. Анджела се беше погрижила предварително за солиден запас от бонбони и плодове, с които да даряват евентуалните маскирани „призраци“, които може би щяха да почукат на вратата им. Същевременно обаче не прояви никакво желание да ходи на църква. Мераците й да се интегрира в затвореното общество на Бартлет се бяха стопили напълно. Отказа дори предложението на Дейвид да си направят една празнична закуска в „Айрън Хорс“, предпочитайки да си остане у дома.

След закуска Ники изрази желание да се маскира и да тръгне да „проси сладкиши“ по хорските къщи, но Анджела отказа, тъй като се опасяваше, че студеното време ще я разболее отново. Като компенсация предложи Дейвид да отскочи до града за една тиква, а те двете да приготвят къщата за вероятното посещение на „призраците“.

Ники напълни една салатиера с малки шоколадови пръчици и я остави на масичката до входната врата, след това двете с майка й се заловиха да изрязват гирлянди от хартия. Уверила се, че детето е напълно погълнато от това приятно занимание, Анджела вдигна слушалката на кухненския дериват и набра номера на Робърт Скейли в Кембридж.

— Радвам се, че се обади — рече Робърт. — Събрах още малко финансова информация, както ти бях обещал…

— Ценя високо това, което вършиш за мен — каза тя. — Но имам още една молба. Ще можеш ли да влезеш в армейските архиви?

— Това няма да е лесно — въздъхна Робърт. — Информационните масиви на армията са защитени далеч по-добре от останалите. Вероятно ще мога да се добера до някакви общи сведения, но до поверителна информация мога да стигна само в случай, че приятелката на Питър влезе онлайн в компютъра на Пентагона.

— Разбирам — кимна Анджела. — Точно това очаквах да чуя.

— Не бързай да вдигаш бялото знаме — усети разочарованието й Робърт. — Нека първо звънна на Питър, а после ще ти се обадя.

Анджела остави слушалката и се върна при Ники. Тя беше изрязала една голяма оранжева луна и в момента очертаваше фигурата на вещица с метла върху голям лист тъмносиня хартия.

Десетина минути по-късно се върна и Дейвид, натоварен с една огромна тиква. Ники изписка от удоволствие. Анджела разгърна стар вестник върху кухненската маса, след което баща и дъщеря се въоръжиха с ножове и започнаха да дълбаят тиквата, която трябваше да се превърне във фенер. Телефонът иззвъня и тя изтича да вдигне слушалката. Беше Робърт.

— Лоши новини — промърмори той. — Глория не може да влезе в главния компютър на Пентагона. Но аз все пак успях да се добера до известно количество базисна информация. Ще ти я пратя заедно с новите финансови данни, но ми трябва номерът на факса ти.

— Ние нямаме факс — отвърна Анджела и изведнъж изпита неудобство от своята изостаналост.

— Но имате модем към компютъра си, нали? — уверено рече Робърт.

— Нямаме дори компютър — съкрушено отвърна тя. — Разполагаме само с един плейстейшън, с който си играе Ники… Но бъди спокоен, ще намеря начин да получа това, което си приготвил. Между другото, можеш ли да ми кажеш защо Ван Слайк е служил във флотата само двадесет и един месеца?

Насреща настъпи тишина, нарушавана от шумолене на хартия.

— Аха, ето го — промърмори най-сетне Робърт. — Ван Слайк е бил уволнен по здравословни причини…

— Там пише ли нещо по-конкретно?

— Страхувам се, че не — отвърна Робърт. — Но има други интересни неща. Ван Слайк е бил курсант в Школата за подводничари, която се намира в Ню Лондон, Кънектикът. След това е изкарал и курсове за моряци на атомни подводници…

— Защо мислиш, че това е интересно?

— Защото член на екипажа на атомна подводница много рядко може да бъде уволнен предсрочно. Нашият човек е служил на подводницата „Камехамеха“, базирана в Гуам…

— А на каква служба е бил Клайд Девъншър?

Робърт отговори след няколко минути прелистване на принтерна хартия.

— Бил е мичман… — Замълча за момент, после тихо подсвирна: — Господи, ако и това не е съвпадение!

— Какво? — остро попита Анджела и изпита дълбоко съжаление, че съответните документи не са пред очите й.