Робин Кук - Фатално лекарство

— И Девъншър е бил уволнен по здравословни причини — съобщи Робърт. — Това ми се струва доста странно на фона на присъдата за изнасилване, която е излежал…

— А не мислиш ли, че този факт е още по-любопитен от службата на Ван Слайк на борда на атомна подводница? — попита Анджела. Размениха си още няколко фрази, после прекъснаха разговора. Тя се върна в кухнята, където Ники и Дейвид полагаха заключителните щрихи върху старателно издълбаната тиква с ухилено лице. С няколко думи разказа на мъжа си това, което беше научила от Робърт.

— Значи и двамата са били уволнени по здравословни причини — загрижено промърмори той, после отстъпи крачка назад да се наслади на творението си. — Хей, Ники, какво ще кажеш?

— Стана страхотен фенер — отвърна с блеснали очи детето. — Сега можем да сложим вътре една запалена свещ, нали?

— Разбира се.

— Дейвид, ти май не ме слушаш! — нервира се Анджела.

— Напротив, слушам те — отвърна той и подаде една дебела свещ на Ники.

— Много искам да разбера причините, поради които са били уволнени Девъншър и Ван Слайк!

— Ако успеем да проникнем в архивите на Службите по запаса, това съвсем няма да е трудно. Там при всички случаи се пазят болничните им досиета.

— Добра идея — кимна Анджела. — Имаш ли представа към кого трябва да се обърнем?

— Имам една позната, която е член на Военната здравноатестационна комисия в Бостън…

— А дали ще пожелае да ни свърши работа?

Дейвид показа на Ники как да издълбае малка дупка в основата на тиквата, за да може да закрепи свещта.

— Каква е тази твоя позната? — нетърпеливо го подкани Анджела.

— Офталмоложка — отвърна мъжът й, все още насочил цялото си внимание към тиквата.

— Нямах предвид специалността й — тръсна глава Анджела. — Интересува ме откъде я познаваш…

— Бяхме заедно в колежа, по някое време дори излизахме на срещи…

— Откога живее в Бостън? Как се казва? — В гласа на Анджела се промъкна ревност и Дейвид лекичко се подсмихна. Тази игра може да се играе и от двама, рече си доволно той.

— Казва се Никол Лънгстром и живее в Бостън от края на миналата година — отвърна на глас той.

— Защо никога не си споменавал за нея? — продължаваше с въпросите Анджела. — Откъде знаеш кога се е преместила в града?

— Веднъж ми се обади в болницата — промърмори Дейвид и плесна Ники по рамото, за да я поздрави с успешното закрепяне на свещта. Детето хукна да донесе кибрит, а той бавно се обърна към жена си.

— Срещал ли си се с нея? — пожела да узнае тя.

— Само веднъж — призна неохотно той. — Ходихме да обядваме. Директно й казах да не храни надежди за нещо повече, но се разделихме като приятели.

— Честно? — погледна го изпитателно Анджела.

— Напълно — кимна Дейвид.

— И мислиш, че ще ни помогне, ако изведнъж вземеш да й се обадиш?

— Честно казано, силно се съмнявам — призна с въздишка Дейвид. — Ако искаме да постигнем нещо, ще се наложи да се видя с нея. Изключено е да я моля по телефона за нещо толкова сериозно… Освен това положително ще се наложи да я запозная и с някои подробности…

— Кога ще отидеш?

— Днес, но първо ще я предупредя по телефона. Пътьом бих могъл да прибера материалите от Робърт. Какво ще кажеш?

Анджела прехапа устни и се замисли. Беше изненадана от чувството на ревност, което я прониза. Едва сега си даде сметка какво беше изпитал Дейвид.

— Добре, обади й се — въздъхна тя.

Зае се да почиства масата от останките на тиквата, а Дейвид се прехвърли на телефона в хола. Оттам ясно долитаха откъслечни фрази. Направи й впечатление, че гласът му звучи с особена жизненост. Минути по-късно той се появи в кухнята.

— Готово! Никол ще ме чака след два часа. За наш късмет, днес тя е дежурна в болницата.

— Руса ли е? — попита със свито сърце Анджела.

— Да.

— Точно от това се страхувах!

Ники запали свещта във вътрешността на тиквата, а Дейвид я взе в ръце и внимателно я понесе към верандата.

— Изглежда страхотно! — обяви с доволен глас детето.

Дейвид помоли Анджела да звънне на Робърт Скейли и да го предупреди за пристигането му. После се качи горе и започна да се облича.

— Започва да става интересно — засмя се Робърт, след като чу за какво става въпрос.

Анджела не знаеше какво да каже, затова отново му благодари за помощта и прекъсна разговора. Опита да се свърже с Калхоун, но насреща отново се включи телефонния секретар.

Дейвид се появи в хола, наконтен с тъмносин блейзър и сиви панталони. Изглеждаше страшно привлекателен.