Робин Кук - Фатално лекарство

За момент остана на място, без да знае какво да прави. Отвън се затръшна автомобилна врата, по чакъла се разнесоха стъпки.

Обзет от паника, Дейвид дръпна капака над главата си и бързо се спусна по стълбите. Надяваше се, че долу ще открие някаква врата, която води директно навън.

В дъното на мазето имаше не една, а няколко врати. Без да губи време, той се насочи към тях. Първата водеше към малък килер, осветен от слаба електрическа крушка.

Над главата му се разнесоха тежки стъпки и той побърза да дръпне съседната врата. Тя обаче отказа да се отвори. Напрегна мускули и успя да направи малък процеп. Ръждясалите панти очевидно не бяха употребявани от години, но в замяна на това отвъд тях се оказа точно това, което му трябваше: бетонни стъпала, които свършваха при двоен капак на свода, скован от масивни дъски. Затвори след себе си с цената на доста усилия и бавно изкачи стъпалата. Между дъските се процеждаше тънка ивица сребриста светлина, останалата част от помещението тънеше в непрогледен мрак. Ослуша се, но горе цареше плътна тишина. Опря длани на капака и натисна. Двете крила помръднаха около два сантиметра, после спряха. Явно бяха заключени с катинар.

Отпусна мускули, капакът бавно легна на мястото си. Слепоочията му пулсираха от напрежение. Даде си сметка, че е попаднал в капан. Единствената му надежда беше, че няма да го открият. Но тя се изпари само минута по-късно, когато вратата към мазето рязко се отвори и до слуха му долетяха тежки стъпки. Приклекнал в мрака, той затаи дъх.

Стъпките неумолимо се приближаваха. В следващия миг вратата откъм общото помещение рязко се отвори и Дейвид се озова лице в лице с Върнър Ван Слайк.

Веднага си пролича, че състоянието на домакина е близко до паниката. Изглеждаше така, сякаш току-що е взел силна доза наркотик. Очите му бяха оцъклени и сякаш всеки миг щяха да изскочат от орбитите си, зениците му бяха гротескно разширени. По челото му бяха избили ситни капчици пот, а тялото му силно трепереше. В дясната му ръка имаше пистолет, който светкавично се насочи в лицето на Дейвид.

За миг и двамата останаха неподвижни, заковали очи един в друг. Дейвид отчаяно се мъчеше да измисли някакво смислено обяснение за присъствието си в къщата, но главата му сякаш се беше изпразнила. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за подскачащото дуло на пистолета, насочено в главата му. Треперенето на Ван Слайк ставаше все по-неконтролируемо и той се опасяваше, че ще стане жертва на неволен изстрел.

Бавно осъзна, че домакинът е изпаднал в остра нервна криза, вероятно предизвикана от откритието на чужд човек в избата. В главата му изплуваха всички диагнози относно психическото състояние на този човек.

В един момент понечи да каже, че е видял камионетката на Калхоун пред входа и е влязъл да го потърси. Но после бързо отхвърли идеята, просто защото не можеше да предположи какво е станало между детектива и Ван Слайк. Споменаването на Калхоун би могло да влоши нещата…

Реши да прояви приятелско отношение, да каже, че разбира проблемите му и може да му помогне, защото е лекар. За съжаление Ван Слайк не му даде възможност дори да отвори уста. Ръката му се стрелна напред, хвана го за яката и рязко го смъкна от стълбите.

Това беше сторено с такава сила, че Дейвид отлетя към средата на общото помещение и се просна по очи на пръстения под. Главата му събори някаква купчина прашни кашони.

— Ставай! — изрева Ван Слайк. Гласът му се блъсна в ниския таван и се върна с ехо.

Дейвид бавно се изправи на крака.

Треперенето на Ван Слайк премина в конвулсии.

— Влизай в килера! — изкрещя с фалцет той.

— Успокой се — вдигна ръце Дейвид, после с професионален тон добави, че отлично разбира състоянието му.

Ван Слайк отговори с безразборна стрелба. Куршумите свиреха покрай главата на Дейвид, забивайки се в гредите на тавана, в пода и в дървените врати зад гърба му.

Дейвид хукна към килера, скочи вътре и се просна по корем на пода. Не смееше дори да си представи какви ще бъдат следващите стъпки на този явно психиран тип.

Ван Слайк затръшна тежката врата зад гърба му с такава сила, че от тавана се посипа мазилка. После мазето се разтърси от стъпките му, за миг настъпи тишина, последвана от острото изщракване на катинар.

Изтекоха няколко минути преди Дейвид да набере кураж да се изправи. Огледа се на светлината на слабата крушка.

Килията му се оказа масивно помещение с каменни основи. Върху лавиците край стените бяха подредени сушени плодове и множество прашни буркани, които вероятно съдържаха някакви консервирани плодове. Пристъпи към вратата и се ослуша. В къщата цареше дълбока тишина. От вътрешната страна на дебелите дъски имаше няколко пресни драскотини, сякаш някой бе правил отчаяни опити да се освободи. Той напълни дробовете си с въздух и натисна с рамо. Както можеше да се очаква, вратата изобщо не помръдна. В следващия миг крушката угасна и тясната килия потъна в непрогледен мрак.