Джеймс Купър: Ловецът на елени

Тласкан от вътрешен порив, на който не можеше да устои, Уорли се върна в помещението, макар същевременно да чувстваше, че е готов да напусне завинаги американския континент, стига да беше възможно. Вместо да спре при вратата, сега той се приближи към леглото на страдащата и се открои по-ясно в нейния помътен взор.

Хети все още можеше да различава по-големите предмети и погледът й скоро се спря върху него.

— Вие ли сте офицерът, който дойде с Хари? — запита тя. — Ако сте вие, всички трябва да ви благодарим, защото, макар че аз съм ранена, останалите спасиха живота си. Хенри Марч ли ви каза къде да ни намерите и колко много се нуждаем от вашата помощ?

— Новината за индианците научихме от един бързоходец — отвърна капитанът, щастлив, че и самият той може да се успокои малко чрез този приятелски разговор — и незабавно бях изпратен да отрежа пътя им за отстъпление. Наистина щастливо обстоятелство беше, че срещнахме Бързия Хари, както го наричате вие, защото той ни послужи като водач. И не по-малко щастие беше, че чухме стрелба, която, както разбрах сега, е била за упражнение, но тогава не само ни накара да побързаме, а ни насочи и точно към онзи край на езерото, дето трябваше да се озовем. Делауерът ни видя на брега навярно с далекогледа; и той, и Вах-та!-вах, както разбрах, че се нарича съпругата му, ни направиха великолепна услуга… Това беше наистина щастливо стечение на обстоятелствата, Джудит.

— Не ми говорете за щастие, сър! — отвърна девойката пресипнало и отново скри лице в ръцете си. — За мен светът е пълен с нищета. Никога вече не искам да чувам нищо за мишени, пушки, войници или изобщо за мъже!

— Познавате ли сестра ми? — запита Хети, преди смъмреният офицер да намери време за отговор. — Откъде знаете, че името й е Джудит? Вие сте прав, тя се казва така, а аз съм Хети Хътър, по-малката дъщеря на Томас Хътър…

— За Бога, мила сестро… заради мен, миличка Хети! — прекъсна я умолително Джудит. — Недей, престани, не говори повече за това!

Хети изненадана я погледна, но свикнала да се подчинява, тя прекъсна своите неудобни и мъчителни въпроси към Уорли и впери очи в библията, която още държеше в ръцете си тъй, както друга биха държали при корабокрушение или пожар кутийка със скъпоценности.

Последва дълго мълчание, което продължи повече от два часа. През това време Уорли на няколко пъти влиза и излиза от колибата — вън се чувстваше неудобно и все пак не издържаше дълго вътре. Командирът издаде различни заповеди, които хората му се заеха да изпълняват. И в отряда настъпи раздвижване, особено когато подпоручик Крейг привърши с неприятната си задача да погребе мъртъвците и изпрати човек от брега за нареждания какво да прави по-нататък със своето отделение.

През това време Хети поспа малко, а Ловецът и Чингачгук напуснаха „ковчега“, за да обсъдят заедно някои неща. Но малко след това лекарят се появи на площадката. И с вълнение, каквото приятелите му никога по-рано не бяха забелязвали у него, съобщи, че ранената бързо се приближава към своя край.

При тази вест групата се събра отново. Джудит беше съвсем отпаднала от скръб и Вах-та!-вах трябваше да се нагърби сама с всички услуги, които са тъй необходими за умиращите. У самата Хети не беше настъпила никаква друга явна промяна освен общо отпадане, което сочеше за близкия й край. Инак разсъдъкът й бе съвършено ясен и дори в някои отношения по-жив от обикновено.

— Не тъгувай толкова много за мен, Джудит — нежно продума умиращата, след като беше мълчала известно време. — Скоро ще видя мама; струва ми се, че и сега я виждам. Лицето й е също тъй мило и усмихнато, както обикновено!… Но колко тъмно стана изведнъж наоколо! Нима толкова бързо се спусна нощ? С мъка виждам дори тебе, сестро… А къде е отишла Вах-та!-вах?

— Тук аз, бедно момиче. Защо ти не виждаш мен?

— Виждам те. Но не бих могла да кажа дали си ти, или е Джудит. Струва ми се, че не ще те виждам още дълго, Вах-та… Къде е Голямата змия! Искам да говоря с него; дайте ми ръката му — така. Чувствам я… Делауер, ти ще обичаш и покровителстваш тази жена. Знам колко много те обича тя и ти трябва също да я обичаш. Не се отнасяй с нея така, както някои воини от вашето племе се отнасят с жените си; бъди й истински съпруг… А сега нека Ловецът дойде при мен. Дайте ми ръката му.

Молбата й беше изпълнена и Ловецът застана до леглото, като се подчиняваше на желанията на девойката с кротостта на дете.

— Чувствам, че ти и аз не се разделяме завинаги. Странно чувство. Никога по-рано не съм го изпитвала. Може би… Сестро! Къде си, сестро? Не виждам нищо освен мрак. Трябва наистина да е настъпила вече нощта.