Джеймс Купър - Прерията

— Внимавайте, ей сега ще се покаже вълкът! — извика Абнър и заклати глава, ядосан, че е закъснял само с една секунда. — Една вълча кожа ще бъде хубав дар за зимна нощ. А, ето го гладния дявол!

— Стойте! — викна Ишмаел и удари отдолу насоченото оръжие на сина си, разпалил се не навреме. — Това не е вълк, а хрътка, и то от добра порода. Охо! Наблизо има ловци: кучетата са две!

Той още говореше, когато въпросните животни префучаха със скокове по следата на елена, стремейки се с благороден плам да се надтичат. Едното куче беше съвсем старо и като че ли само доблестната надпревара поддържаше силите му, а другото — още паленце, склонно към игривост дори в най-бесен бяг. И двете обаче тичаха с равномерни и дълги скокове и високо вдигнат нос — характерно за животно с много остър и тънък нюх. Те преминаха бързо и само след минута щяха да видят елена и да го подгонят със зинала уста, ако по-младото куче не бе отскочило внезапно настрана и излаяло учудено. Престарелият му другар също се спря и запъхтян и изнемощял се върна обратно натам, където малкото се въртеше бързо и наглед безсмислено на едно място, като продължаваше да джафка яростно и отривисто. Но когато се приближи старото, по-младото седна на задните си лапи и като навири високо нос, нададе продължителен, силен и жален вой.

— Миризмата трябва да е много силна — забеляза Абнър, който заедно с останалите членове на семейството наблюдаваше изумено поведението на хрътките, — щом може да отклони две такива кучета от вярната следа!

— Да ги застреляме! — викна Ейбирам. — Заклевам се, че старото ми е познато: то е кучето на трапера, а той, както знаем, сега ни е смъртен враг!

Макар че даде такъв зловещ съвет, братът на Естър никак не изглеждаше склонен да го приведе в действие. Изумлението, което бе обзело всички, се отрази и в неговия безсмислен, блуждаещ поглед тъй отчетливо, както в смаяните лица, които го заобикаляха. Затова никой не обърна внимание на злобните му думи. А кучетата, без някой да ги насъсква, нито да им пречи, бяха оставени да следват подтиците на тайнствения си инстинкт.

Дълго време нито един от зрителите не наруши мълчанието; най-после скватерът, спомнил си за своята бащинска власт, реши отново да поеме командването на своите синове.

— Хайде, момчета, да се махаме оттук и да оставим кучетата да си пеят, колкото си щат — каза Ишмаел с най-равнодушен вид. — Не ми е по вкуса да убивам животно само защото на господаря му е хрумнало да се настани толкова близо до моя имот. Хайде, момчета, да вървим; и без туй си имаме достатъчно работа, няма защо да се отклоняваме от пътя си и да ходим да вършим работата на всеки, когото срещнем.

— Никъде няма да вървите! — изкряска Естър и думите й прозвучаха като пророчество на Сибила 63 63 У древните (гърци, римляни и др.) народи — пророчица, която предвиждала волята на боговете и предсказвала бъдещето. — Б. пр. . — Казвам ви: никъде няма да ходите, деца! В това има някакъв скрит смисъл, някакво предупреждение, и аз като жена и майка искам, да узная цялата истина!

Като изрече това, юначната жена размаха оръжието си с див и властен вид, който неусетно подейства и на другите, и тръгна напред към мястото, където все още се въртяха кучетата и изпълваха въздуха с проточения си жален вой. Всички я последваха: едни не се възпротивиха от мързел, други просто се подчиниха на волята й; и изобщо бяха повече или по-малко възбудени от необикновените неща, които ставаха около тях.

— Я ми кажете, Абнър, Ейбирам, Ишмаел — извика жената, наведена над едно място, където земята беше огазена и утъпкана и явно опръскана с кръв, — кажете ми, като сте ловци: какво животно е намерило смъртта си тук?… Говорете де! Нали сте мъже и познавате прерията. На вълк ли е тази кръв или на пантера?

— На бивол… и е бил благородно и могъщо животно! — отговори скватерът, който гледаше спокойно злокобните следи под краката си, които така странно вълнуваха жена му. — Ето тук личи мястото, където в предсмъртната си агония е удрял с копита земята, а ей там е политнал и е изкопал бразда с рогата си. Да, бивол-самец с необикновена сила и смелост!

— А кой го е убил? — не отстъпваше Естър. — Къде са останките, мъжо?… Вълците?… Но те не биха изяли кожата му! Кажете ми вие, мъже и ловци, това наистина ли е кръв на животно?

— Тази твар се е скрила хей зад онова хълмче — рече Абнър, който се бе поотдалечил, докато останалите се бяха спрели. — Ето! Ще го намерите там, в елшака на оная блатиста низина. Гледайте! Хиляди лешоядни птици се въртят над трупа.