Джеймс Купър - Прерията

— Не съм дошла тук да си губя времето в глупави сълзи и да ме утешавате. Какво всъщност ви е довело тук?

— Аз трябва да видя обитателя на оная палатка.

— Знаете ли какво има в нея?

— Мисля, че зная, защото ми разкриха това; и нося писмо, което трябва да предам собственоръчно. Ако животното се окаже четириного, Ишмаел е честен човек, ако е двуного — пернато или непернато, все едно — значи, е лъжец и нашият компактум се разваля!

Елен даде знак на доктора да не мърда от мястото си и да мълчи. След това се вмъкна в палатката, където се застоя няколко минути, които се сториха на чакащия навън крайно мъчителни и тревожни; но когато най-после излезе, тя веднага го улови за ръката и двамата се мушнаха зад гънките на тайнствената завеса.

На другата сутрин преселниците се събраха мълчаливи, начумерени и мрачни. На закуската не се чуваше неблагозвучният акомпанимент, с който Естър неизменно оживяваше трапезата: действието на силното сънотворно средство, което й бе дал докторът, още замъгляваше мозъка й. Отсъствието на по-големия брат изпълваше с мрачни мисли младите хора, а Ишмаел току поглеждаше изпод вежди ту към един, ту към друг, готов да пресрещне и пресече всеки опит за бунт срещу бащината му власт. В тази обстановка на семейна неприязън Елен и среднощният й съучастник, естественикът, заеха обичайните си места между децата, без да предизвикат нито подозрения, нито хапливи забележки. Единствената явна последица от преживяното от двамата приключение бяха погледите, които докторът хвърляше от време на време нагоре, но тези, които ги забелязаха, погрешно ги изтълкуваха като съзерцаване на небето с научни цели, докато в действителност ученият следеше крадешком потрепващото платнище на неприкосновената палатка.

Най-после скватерът, след като напразно бе следил за някаква по-смела проява на очаквания бунт сред синовете му, реши да им разкрие намеренията си.

— Ейза ще трябва да ми даде обяснение за това свое непокорство — забеляза той. — Цяла нощ се шляе някъде из прерията, когато и ръката му, и пушката му можеха да потрябват в някоя схватка със сиуксите! Сигурно е знаел, че няма да има нападение.

— Пази си гласа, добри човече — обади се жена му, — пази си гласа: може да стане нужда още много да викаш сина си, докато ти отговори!

— Вярно, някои мъже са такива баби, че позволяват на младите да командват старите! Но ти, Истър, трябва да разбереш, че в семейството на Ишмаел Буш това няма да го бъде.

— Я гледай! Когато стане напечено, почваш да тормозиш момчетата! Това ми е добре известно, Ишмаел! С грубото си държане ти прогони вече един от синовете си — и то във време, когато най-много се нуждаем от него.

— Татко — намеси се Абнър, чиято вродена леност лека-полека премина в оживление, което му даде подтик да се реши на такава смела стъпка, — ние с братлетата се уговорихме да тръгнем заедно да търсим Ейза. Според нас не е на добре, че е останал да нощува в прерията, вместо да дойде да си легне по човешки — всички знаем колко обича да спи на удобна постеля.

— Глупости! — измърмори Ейбирам. — Момчето сигурно е убило елен или даже бивол и сега е легнало да спи до трупа, за да го пази от вълците, докато се съмне. Скоро ще го видим или ще го чуем, като викне да му помогнем да пренесе товара си.

— Моите синове не викат за помощ, когато трябва да се пренесе на гръб елен или да се разсече диво говедо — възрази майката. — И как можеш, Ейбирам, да говориш ту тъй, ту инак! Нали още вчера сам казваше, че тук се въртят червенокожи…

— Аз ли?! — провикна се брат й, бързайки да поправи грешката. — И тогава го казах, и сега го повтарям, и скоро ще видите, че е така: тетоните обикалят наоколо и голям късмет ще бъде, ако момчето успее да се скрие от тях.

— А аз мисля — заговори доктор Бациус изтежко, с онова чувство за собствено достойнство, което изпитва всеки, когато след трезво размишление е стигнал до определени изводи, — аз мисля, като човек, който не е добре запознат с обичаите и традициите на индианската война, особено из тия далечни равнини, но който, смея да кажа без самохвалство, умее да вниква в тайните на природата — аз, с моите скромни знания, мисля, че когато съществуват съмнения по някой важен въпрос, благоразумието изисква безусловно те да се отстранят.

— Стигат ми твоите докторски съвети! — сопна се Естър. — Достатъчно фокуси си правил със здравето на семейството ни! Бях си здрава и права, само се попресилих да вливам разум в главите на малките, а ти ме упои с лекарство, дето сега тежи на езика ми като гира на крилцето на колибри!