Джеймс Купър - Прерията

— Жено! — провикна се гръмко някакъв глас, но говорещият явно се боеше от последиците. — Жено, в името на закона ти забранявам да запокитваш по мен адските си снаряди! Аз съм свободен гражданин и земевладелец, с дипломи от два университета, и искам да уважават правата ми! Пази се от зъл умисъл, от предумишлено или непредумишлено убийство. Това съм аз — вашият amicus 60 60 Приятел (лат.). — Б. пр. , другар и спътник. Аз съм доктор Овид Бациус!

— Кой? — попита Естър с глас, който едва донасяше думите й до ушите на човека, заслушан неспокойно отдолу. — Значи, казваш, не си Ейза?

— Не, не съм Ейза, нито Езекия, нито Авесалом, нито друг някой юдейски цар, а Овид, потомък на всички тях. Не съм ли ти казвал, жено, че твоят гост има право на радушен и дори почетен прием? Или си мислиш, че съм животно от класа амфибии и мога да си надувам дробовете като ковач меховете си?

Естественикът още дълго можеше да си напряга гърдите, без да постигне желания резултат, ако Естър беше единствената му слушателка. Разочарована и разтревожена, жената вече се бе добрала до сламеника си и с явна невъзмутимост се приготви да спи. Но Абнър, който караулеше долу, се събуди от виковете, които го избавиха от едно крайно неудобно положение; и тъй като вече се бе съвзел достатъчно, за да познае гласа на лекаря, незабавно го пусна да мине. Доктор Бациус, загубил търпение, се мушна през тесния вход и тъкмо се канеше да започне трудното изкачване, когато внезапно погледна вратаря и се спря да му направи забележка с тон, който според него трябваше да прозвучи внушително наставнически:

— Абнър, ти имаш опасни симптоми на сънливост! Те проличават в склонността към прозяване и може да се окажат гибелни не само за теб, но и за цялото семейство на баща ти.

— Много се лъжеш, докторе — възрази младежът и зина като сънлив лъв. — Нямам никъде твоя така наречен симптом; а колкото до баща ми и децата, чини ми се, че нашето семейство от месеци се е отървало от едрата шарка и от брусницата.

Естественикът се задоволи с краткото си предупреждение и вече бе изкачил половината от стръмнината, а сънливият Абнър още продължаваше да се оправдава. На върха Овид очакваше да се сблъска с Естър, за чиито словесни възможности неведнъж бе получавал най-страшни доказателства и сега с благоговеен трепет чакаше нова атака. Но както може би се е досетил читателят, той бе приятно разочарован. Стъпвайки тихичко и поглеждайки плахо през рамо, сякаш се опасяваше да не го облее нещо по-лошо от ругатни, докторът се промъкна до колибата, която му бе отредена при разпределянето на спалните места.

Но вместо да легне да спи, достопочтеният естественик седеше и размишляваше над видяното и чутото през деня, докато неспокойното въртене и мърморене, което се чуваше от колибата на Естър, разположена най-близко до неговата, му показа, че обитателката й е будна. Съобразявайки, че няма да постигне целта си, докато не направи нещо, за да обезоръжи този Цербер във фуста, докторът, макар и да не му се искаше да се сблъска отново с езика й, се видя принуден да завърже разговор.

— Май не ви се спи, моя любезна, уважаема мисис Буш? — поде той, решил като начало да си послужи с изпитано средство — с пластира на ласкателството. — Изглеждате неспокойна, моя прекрасна хазайке; мога ли да помогна с нещо на страданията ви?

— Този път какво ще ми дадеш, човече? — промърмори Естър. — Лапа за приспиване ли?

— По-правилно е да се каже „катаплазма“. Но ако имате някакво страдание, ще ви дам успокоителни капки — ще ви ги капна в чашка от моя специален коняк и ще се облекчите, ако разбирам нещо от „материя медика“.

Докторът знаеше много добре, че бе докоснал слабата струнка на Естър, и без ни най-малко да се съмнява в съблазнителността на рецептата си, се залови незабавно да я приготви. Когато поднесе чашката, тя бе приета със сърдито и дори заплашително мърморене, но пресушена с лекота, която ясно показваше, че съдържанието й е по вкуса на пациентката. Естър измърмори нещо в знак на благодарност, а лечителят й седна мълчаливо да чака въздействието на лекарството. След по-малко от половин час дишането на Естър стана тъй дълбоко и тъй ненормално бавно, че докторът би се усъмнил в ефикасността на средството си и би помислил, че жената се преструва, ако не знаеше, че този сън се дължеше именно на силната доза опиум, добавена към коняка. Когато най-после заспа и неспокойната майка, навсякъде се възцари пълна тишина.