Джеймс Купър - Прерията

Тогава докторът прецени, че може да стане и тихо и предпазливо като среднощен крадец да се измъкне от колибата, или от кучкарника си — защото тя не заслужваше по-добро название — и да се приближи до съседните спални помещения. Тук той се побави, за да се убеди, че всичките им обитатели спят дълбоко. След като установи този важен факт, без да се колебае повече, започна трудното изкачване към самия връх на скалата. Колкото и предпазливо да стъпваше, движението му не беше съвсем безшумно; и когато вече се поздравяваше за благополучното достигане на целта и стъпваше на най-горния ръб, нечия ръка го улови за полите на палтото, с което така решително пресече по-нататъшното му изкачване, като че исполинската сила на самия Ишмаел го бе приковала о земята.

— Да няма болни в шатрата — прошепна на ухото му тих глас, — та доктор Бациус е повикан тук в такъв час?

Когато сърцето на естественика се върна отново на мястото си след стремителната си експедиция до петите, както би описал недостатъчно запознат с анатомията човек необикновеното усещане, което доктор Бациус изпита при това неочаквано вмешателство, той намери сили да отговори, като сниши глас колкото от благоразумие, толкова и от страх:

— Моя добра Нели! Много се радвам, като виждам, че си ти, а не някой друг. Ш-шт, чедо, тихо! Узнае ли Ишмаел нашите планове, няма да се поколебае да хвърли и двама ни от тази скала чак долу в равнината. Тихо, Нели, тихо!

Докторът произнесе наставлението си на части — при всяка почивка по стръмнината — и го довърши точно когато двамата — и той, и слушателката му — бяха стигнали най-горната площадка.

— А сега, доктор Бациус — запита сериозно момичето, — може ли да зная защо, като нямате криле, се излагате на такъв голям риск да политнете от тия скали и да си счупите врата?

— Всичко ще ти разкрия, достойна и честна Нели… но сигурна ли си, че Ишмаел няма да се събуди?

— Няма защо да се страхувате от него; той ще спи, докато слънцето опърли клепачите му. Леля ми е много по-опасна.

— Естър спи дълбоко! — отвърна тържествено докторът. — Елен, ти дежури ли днес на тая скала?

— Така ми беше заповядано.

— И видя, както обикновено, и бизона, и антилопата, и вълка, и елена — животни от разредите Pecora, Belluae и Ferae?

— Видях животните, които назовахте на наш език, ала индианските езици не разбирам.

— Сигурно си видяла и още един разред, който не споменах — разреда примати, нали?

— Не мога да кажа. Такова животно ми е непознато.

— Недей така, Елен, нали говориш с приятел! От рода Homo, чедо?

— Във всеки случай, каквото и да видях, то не беше веспертилио хориби.

— По-тихо, Нели, разпалеността ти ще ни издаде! Кажи ми, момиче, не си ли виждала да бродят из прерията някакви двуноги, наричани човеци?

— Как не, видях! Следобед чичо ми и синовете му отидоха на лов за биволи.

— Ще трябва да говоря на простолюден език, за да ме разберат. Елен, става дума за вида Кентъки.

Елен почервеня като роза, но мракът прикри руменината и. Тя се поколеба за миг, после събра кураж и каза решително:

— Щом обичате да говорите с гатанки, доктор Бациус, търсете си друг слушател. Задавайте си въпросите на разбран език, и ще ви отговарям откровено и ясно.

— Аз, Нели, както знаеш, тръгнах да пътувам из тая пустиня, за да търся животни, скрити досега от очите на науката. Между другото открих примат от рода Homo, вид Кентъки, който наричам Пол…

— Ш-шт, за Бога — прошепна Елен, — говорете по-тихо, докторе, че ще ни погубите!

— …Ховър. По професия — събирач на Aes, тоест пчели — продължи естественикът. — Достатъчно просто ли говоря сега? Разбираш ли ме?

— Напълно, напълно — отвърна девойката, която едва си поемаше дъх от вълнение. — Но какво става с него? Да не би той да ви е казал да се качите на тая скала?… Той сам нищо не знае: клетвата, която дадох пред чичо си, не ми позволява да говоря.

— Да, но има един, който не е дал клетва, и той ни разкри всичко. Ех, да можеше булото, което обвива тайните на природата, да бъде дръпнато по същия начин, та да разкрие скритите й съкровища! Елен, Елен! Човекът, с когото несъзнателно встъпих в компактум, тоест договор, се оказа за жалост крайно нечестен! Говоря за твоя чичо, чедо.

— За Ишмаел Буш, втория мъж на вдовицата на чичо ми! — поправи го малко високомерно оскърбената девойка. — О, наистина, не е ли жестоко да бъда упреквана за такава случайна връзка, която с радост бих скъсала завинаги!

Унизената Елен не можа да каже нито дума повече, а коленичи до самия ръб на скалата и се разрида така, че положението им стана двойно по-опасно. Докторът промърмори нещо, мъчейки се да се оправдае, по преди да успее да довърши тържествените си обяснения, момичето се изправи и каза решително: