Джеймс Купър - Прерията

— Разказвал ли ти е за всички? Че всички са били червенокожи, с изключение на него и дъщерите на Мънро?

— Не. Имало и един бял, приятел на делауерите. Бил разузнавач в английската армия, но родом от колониите.

— Сигурно някой пияница, негоден скитник, като почти всички бели, които живеят сред индианците!

— Старче, белите ти коси би трябвало да те възпират от злословие! Аз говоря за човек с голяма душевна простота, но с истински достойнства. За разлика от повечето обитатели на граничните райони той събирал в себе си не най-лошите, а всички най-добри качества на двата народа. Този човек бил награден с най-прекрасния и може би най-редкия дар на природата — с умението да различава доброто от злото. Добродетелите му били добродетелите на простотата, защото били плод на начина му на живот, както и самите му недостатъци. По храброст не отстъпвал на червенокожите си събратя; по военно изкуство дори ги превъзхождал, понеже бил по-добре обучен. С една дума, бил „благородна издънка на човешкия род, но не се издигнал както трябва, защото бил расъл в гората“ — точно такива бяха думите на дядо ми, когато говореше за човека, когото ти, стари ловецо, си представяш толкова нищожен!

Траперът бе свел очи към земята, докато непознатият произнасяше тези слова с целия плам на великодушната младост. Той ту си играеше с ушите на кучето, ту опипваше грубата си дреха, отваряше и затваряше подсипа на кремъклийката си, при което ръцете му трепереха така, като че ли не бяха вече способни да си служат с оръжието. Когато разказвачът свърши, старецът додаде пресипнало:

— Значи, дядо ти не беше забравил съвсем този бял?

— О, не, дори дотам, че трима от нашето семейство вече носят името на този разузнавач.

— Името ли, казваш? — възкликна старецът сепнато. — Как!? Името на самотния, неук ловец? Нима такива големи хора, богати, почитани и най-вече човечни, носят неговото име?

— Носят го брат ми и двама от братовчедите ми, макар че не зная подхождат ли им ласкавите думи, с които ги описваш.

— Неговото име ли, казваш? Написано по същия начин: започва с буквата „Н“ и свършва с „л“?

— Точно така — отговори с усмивка младежът. — Не, не, ние не сме забравили нищо, свързано с него. Кучето ми, което в момента гони елен недалеч оттук, произлиза от хрътката, която този разузнавач пратил като подарък на приятелите си. Той винаги имал кучета от тая порода; никъде в целите Щати няма да намериш куче с такъв остър нюх и такива бързи крака.

— Хекторе! — промълви старецът, мъчейки се да сподави вълнението, което го душеше, и заговори на кучето си с тон, с какъвто би говорил на дете. — Чуваш ли, песчо? Имаш в прериите кръвни роднини! Името… О, това е чудесно… Наистина чудесно!

Но не можа да издържи повече. Обезсилен от бликналите необикновени и неизпитвани досега чувства, трогнат от скъпи спомени, пробудени тъй странно и неочаквано, старецът успя само да добави с глух, неестествен глас, като с мъка се владееше:

— Момко, аз съм тоя разузнавач; някога — воин, сега — жалък трапер! — По хлътналите му бузи потекоха сълзи като отдавна пресъхнали извори. Заровил лице между коленете си, той за приличие покри глава с еленовата си дреха и зарида гласно.

Тази сцена не можеше да не развълнува присъстващите. Пол Ховър бе ловил жадно всяка дума на разговора, слушайки поред двамата събеседници, и колкото по-напрегнат ставаше диалогът, толкова повече се възбуждаше. Несвикнал на такива необичайни вълнения, той извръщаше лице ту насам, ту нататък, за да избегне — сам не знаеше какво, докато не видя сълзите и не чу риданията на стареца. Тогава скочи изведнъж и като сграбчи яростно госта за гърлото, запита с какво право разплаква престарелия му другар. Но в същия миг се опомни, пусна капитана и като протегна ръка в буйна радост, улови доктора за косата, която моментално разкри изкуствената си природа, залепвайки за пръстите му и оголвайки бялото лъскаво теме на естественика.

— Какво ще кажеш за това, господин Събирачо на буболечки? — не викна, а направо изрева пчеларят. — Хубава пчелица намерихме в хралупата, а?

— Забележително! Чудесно! Поучително! — откликна с просълзени очи и развълнуван глас любителят на природата, като намести добродушно перуката си. — Рядко и похвално събитие! Макар че според мен тук не се вижда обичайната връзка между причина и следствие.

Но след този внезапен изблик вълнението бързо се уталожи и тримата очевидци на тази сцена наобиколиха трапера, чиито старчески сълзи предизвикваха благоговение.