Джеймс Купър - Прерията

— Аз не идвам като враг — каза непознатият, твърде привикнал да вижда оръжие, за да се уплаши от смешната войнствена поза, която доктор Бациус бе счел за нужно да заеме. — Идвам като приятел, като човек, чиито цели и намерения няма да пречат на вашите.

— Слушай, странниче — рече Пол Ховър рязко, — можеш ли да проследиш пчела от ей това открито място до горското й убежище, да речем, на дванайсетина мили оттук?

— Никога не е ставало нужда да гоня птица като пчелата — засмя се непознатият, — при все че навремето бях и нещо като птицелов.

— Така и предполагах! — възкликна Пол и протегна ръка непринудено, с оная истинска свобода на държането, с която се отличава американецът от граничните райони. — Дай да си стиснем лапите. С теб няма какво да делим, щом мед не те интересува. А сега, ако в стомаха ти има някое празно кътче и умееш да гълташ истинска роса, когато ти капе право в устата, ето ти тъкмо мръвка за теб. Опитай я, странниче, и ако след това не кажеш, че никога не си ял толкова вкусно, откакто… Впрочем отдавна ли си напуснал селищата?

— От много седмици вече и се боя, че още много седмици няма да се върна. Във всеки случай с радост ще се възползвам от поканата ти, защото постя от вчера сутринта, пък и зная колко хубав е бизонският гръб, затова няма да се откажа от такова ядене.

— Аха, това ястие ти е познато! Значи, имаш предимството, че си го опитал преди мен, макар че сега, смея да кажа, съм те догонил. Щях да бъда най-големият щастливец от Кентъки до Скалистите планини, ако имах уютна колиба край някоя стара гора, пълна с кухи дървета, ей такова ядене на трапезата всеки ден, наръч прясна слама за кошери и малката Ел…

— Коя малка? — запита пришелецът; откровеността и общителността на пчеларя явно го забавляваха.

— Нещо, което ще имам някой ден и което засяга само мен — отвърна Пол и се залови да чопли кремъка на пушката си и да си подсвирква безгрижно една мелодия, известна по Мисисипи.

Докато се водеше този встъпителен разговор, непознатият вече бе приседнал до печеното и успял сериозно да се задълбае в това, което бе останало от него. В това време доктор Бациус следеше движенията му с ревнивост, далеч по-поразителна от радушието, току-що проявено от чистосърдечния Пол.

Но съмненията или по-право опасенията на естественика се пораждаха от причина, съвсем различна от тази, породила доверчивостта на пчеларя. Бе му направило силно впечатление, че пришълецът бе назовал животното, с което се гощаваше, не с изопаченото, а с правилното му име; и тъй като самият той едва ли не пръв се бе възползвал от премахването на пречките, които политиката на Испания поставяше по пътя на всички изследователи на отвъдатлантическите й владения, независимо дали те се ръководеха от търговски цели или като него — от благородните интереси на науката, практицизмът, от какъвто съвсем не беше лишен, му подсказваше, че подбудите, които го бяха подтикнали тъй неудържимо към това начинание, можеха да въздействат по същия, начин и на някой друг естествоизпитател. Така че той беше изправен пред възможността от опасно съперничество, което заплашваше да му отнеме най-малко половината от справедливата награда за всичките му усилия, лишения и претърпени опасности. Ето защо, като се има пред вид това душевно състояние на естественика, никак не беше чудно, че природното му добродушие бе поставено на изпитание и той започна да следи най-зорко действията на непознатия, за да вникне в злите му замисли.

— Печеното е действително великолепно! — сподели неподозиращият млад пришълец, защото с пълно право можем да го наречем и млад, и красив. — Или гладът придава особен вкус на месото, или пък бизонът има право да претендира за първо място в цялото волско семейство!

— Естествениците, сър, когато си служат с простонародния език, обикновено приписват родовите достойнства на кравата — заяви доктор Бациус, убеден в правотата на тайните си подозрения; той се прокашля, преди да заговори, както дуелист оглежда острието на шпагата си, преди да я забие в тялото на противника. — Такова определение е по-съвършено, защото Bos, което значи вол, е неспособен да служи за продължение на рода; но в по-широко значение на думата Bos, тоест Vacca 56 56 Крава (лат.). — Б. пр. , е далеч по-благородно животно.

Тонът, с който докторът изказа съжденията си, показваше готовността му да пристъпи незабавно към полемика, защото не се съмняваше, че между него и пришълеца имаше различия в гледищата, и сега чакаше контраудара на противника си, за да атакува още по-енергично. Но младият пътник явно предпочиташе да се възползва от хубавото ядене, предложено му тъй навреме, вместо да се впуска в спор по тоя или оня заплетен проблем, който би дал на ревнителите на науката повод за умствен двубой.