Джеймс Купър - Прерията

Кучето, което вече бе предупредило опитния трапер с потрепване на ушите, че е подушило приближаването на непознато животно, вдигна глава от предните си лапи и леко разтвори уста, сякаш да покаже остатъците от зъбите си. Но изведнъж, отказвайки се от враждебното си намерение, зина широко, отърси се и отново легна мирно.

— Е, докторе — извика траперът победоносно, — уверен съм, че в храсталака няма нито дивеч, нито хищен звяр; а е много важно да знае това човек, който е вече твърде стар, за да си пилее напразно силите, и все пак не би желал да стане гозба на пантера!

Кучето прекъсна господаря си, като изръмжа, но и сега не вдигна глава от земята.

— Там има човек! — възкликна траперът и стана. — Има човек, ако разбирам правилно държането на кучето си. Ние с хрътката не си казваме много, но рядко се случва да не се разберем!

Пол Ховър скочи светкавично и като насочи пушката си напред, викна заплашително:

— Ако си приятел, приближи се; ако си враг, не чакай добро!

— Приятел, бял и, смея да твърдя, християнин! — отвърна глас от шумака. В същия миг храстите се разтвориха и само след секунда се показа говорещият.

Всеизвестно е, че дълго преди обширните земи на Луизиана да сменят господарите си за втори и, надяваме се, за последен път, в неохраняваната й територия често проникваха бели авантюристи. Полуцивилизовани ловци от Канада, същата категория хора, но малко по-просветени, от Щатите и метиси, тоест полубели-полуиндианци, които се причисляват към белите, се пръснаха да живеят сред различните индиански племена или да изкарват оскъдното си препитание, усамотени из пущинаците, обитавани от бобрите и бизоните или на местното наречие — биволи 54 54 Освен белезите, по които се отличават тези два вида в науката, трябва да се посочи (като се позовем, разбира се, на доктор Бациус) като много по-важна особеност обстоятелството, че докато месото на бизона е вкусно и хранително, биволското месо е почти негодно за ядене. — Б. а. .

Ето защо никак не беше обичайно да се срещат непознати из пустинните равнини на Запада. По белези, неуловими за неопитно око, жителят на граничните райони познаваше, че има наблизо свой сънародник, и според нрава или интересите си избягваше неканения гост или търсеше сближение с него. Обикновено тези срещи минаваха мирно; защото имаха да се страхуват от един общ враг — коренните и може би най-законни жители на страната. Но не бяха редки случаите, когато завистта и алчността водеха до печална развръзка — до открито насилие и безжалостно предателство. Затова, когато двама ловци се срещнеха в американската пустиня — както понякога намираме за удобно да наричаме тази област — обикновено те се приближаваха един към друг подозрително и предпазливо, като два кораба в гъмжащо от пирати море: нито една от двете страни не иска да издаде слабостта си, като покаже недоверие, нито една не е склонна да направи първата приятелска стъпка, която може да я обвърже и да затрудни отстъплението.

В известна степен такава беше и описваната среща. Непознатият пристъпяше решително, но без да из-пуска от очи нито едно движение на тримата сътрапезници, като от време на време нарочно позабавяше крачка, сякаш се опасяваше да не би приближаването му да бъде много прибързано. От друга страна, Пол изчакваше, играейки си със спусъка на пушката: гордостта не му позволяваше да внуши на непознатия мисълта, че трима могат да се страхуват от един-единствен човек, но в същото време благоразумието му подсказваше да не пренебрегва съвсем обичайните предпазни мерки. Забележимата разлика в начина, по който двамата организатори на пиршеството посрещаха гостите си, се дължеше главно на разликата във външността на първия и втория пришълец.

Докато естественикът изглеждаше несъмнено мирен човек и разсеян чудак, то новодошлият беше силен на вид, а по стойка и походка не беше трудно да се познае веднага, че е военен. Той носеше на главата си войнишко кепе от тънко синьо сукно, от което висеше замърсен златист пискюл и което беше почти потънало в гъсти, къдрави, смолисточерни коси. Около шията му беше завързана небрежно широка черна копринена вратовръзка. Беше облечен в тъмнозелена ловджийска дреха, украсена с ресни и ширити, каквито можеха да се видят понякога по униформата на пограничните войски на Конфедерацията. Под тази дреха обаче се забелязваха яка и ревери на куртка от същото синьо сукно, от каквото беше и шапката. На краката си носеше гамаши от еленова кожа и прости индиански мокасини. Една богато украсена кама беше затъкната в плетен пояс от червена коприна; на втори пояс, или по-право колан от необработена кожа, висяха чифт малки пистолети и изящни кобури, а през рамото му беше преметната къса, тежка военна пушка; торбичката за патрони и рогът за барут заемаха обичайните си места — под лявата и дясната ръка. На гърба си носеше раница с всеизвестните инициали, заради които по-късно правителството на Съединените щати получи чудатото шеговито прозвище Чичо Сам 55 55 Смята се, че това прозвище произлиза от някой си Самюъл Уилсън, който служил като инспектор в интендантството на американската армия във войната от 1812 г. и бил наричан „Чичо Сам“ (Uncle Sam). Тъй като военните пратки носели инициалите „US“ (United States), т. е. Съединени щати, започнали на шега да разчитат този надпис като „Чичо Сам“. — Б. пр. .