Джеймс Купър - Прерията

— Това мога и ще го сторя, благородни момко.

— Ще отбележи мястото, за да може след това да го познае.

— Не бой се, не бой се, никога няма да го забравя — прекъсна го старецът, покъртен от това непоклатимо спокойствие и примирение със съдбата.

— Сега вече зная, че баща ми ще отиде при моя народ. Главата му е бяла и думите му няма да отлетят като дим. Нека отиде в моя вигвам и извика силно името на Твърдото сърце. Нито един пеони няма да остане глух на това. После нека баща ми помоли да му дадат жребчето, което още никой не е яздил, но което има по-загладен косъм от елен и е по-бързо от лос.

— Разбрах те, момче, разбрах те — прекъсна го пак старецът, който слушаше внимателно. — Каквото ми каза, ще го направя, да, и добре ще го направя, ако наистина разбирам какво може да желае индианец, когато умира.

— А щом младите ми юнаци дадат на моя баща поводите на това жребче, нека той го доведе по заобиколна пътека до гроба на Твърдото сърце!

— Ще го доведа. Да, ще го доведа, храбри момко, ако ще зимата да е засипала тия равнини с преспи и слънцето да се крие и денем, и нощем. Ще доведа кончето на святото място и ще го сложа така, че очите му да гледат залеза.

— И баща ми ще му заговори и ще каже, че господарят, който го е отгледал още от малко, сега се нуждае от него.

— И това ще направя; макар че, нека Бог ми е свидетел, ще говоря на тоя кон не от суетна мисъл, че ще разбере думите ми, а само да изпълня всичко, което се изисква според индианското поверие… Хекторе, кученцето ми, как ти се струва това, песчо, да се говори на кон?

— Нека белобрадият говори на коня с езика на пеоните — прекъсна го обреченият пленник, като чу, че другарят му разговаря с кучето на някакъв непознат език.

— Волята на моя син ще бъде изпълнена. С тези старчески ръце — макар и да смятах, че няма вече да стане нужда да проливат кръв нито на човек, нито на животно — ще убия коня на гроба ти!

— Добре! — каза младият пеони и лицето му просветна от задоволство. — Твърдото сърце ще препусне с коня си към блажените прерии и ще се яви пред Повелителя на живота като вожд!

Мигновената поразителна промяна в лицето на индианеца накара трапера изведнъж да отмести поглед и да види, че съвещанието на сиуксите е свършило и Матори, придружен от един-двама най-знатни воини, се запътва бавно към набелязаната жертва.

На двадесетина стъпки от пленниците тетоните се спряха и главатарят им даде знак на стареца да се приближи. Траперът се подчини, но когато тръгна, хвърли на младия пеони многозначителен поглед, сякаш още веднъж потвърждаваше — и индианецът разбра това — че няма да забрави обещанието си. Щом пленникът дойде достатъчно близо, Матори протегна ръка, сложи я на рамото на предпазливия старец и цяла минута стоя загледан в очите му, като че ли искаше да проникне и в най-съкровените му мисли.

— Винаги ли бледоликият е създаден с два езика? — запита той, като видя, че траперът с обичайната си твърдост издържа на погледа му, който сега го плашеше толкова малко, колкото и бъдещето.

— Честността не е под кожата, а по-надълбоко.

— Така е. Сега нека моят баща ме изслуша. Матори има само един език, а беловласият — много. Може би всички те са прави и нито един от тях не е раздвоен. Сиуксът си е само сиукс и нищо повече, а бледоликият — какво ли не! Той може да говори и с пеони, и с конз, и с омах, може да говори и с човек от своя народ.

— Да, в селищата на белите има хора, които знаят още повече езици. Но каква полза от това? Повелите-лят на живота има ухо за всеки език!

— Беловласият постъпи лошо. Той каза едно, а мислеше друго. С очите си гледаше напред, а с мисълта — назад. Язди кон на сиуксите и го изтощи; приятел е на един пеони и враг на моя народ.

— Тетоне, аз съм твой пленник. Макар че думите ми са бели, те няма да бъдат жалба. Прави каквото искаш.

— Не. Матори няма да направи белите коси червени. Моят баща е свободен. Прерията е открита за него от всички страни. Но преди беловласият да обърне гръб на сиуксите, нека ги огледа добре, за да може да каже на своя вожд колко велик е дакотът!

— Аз не бързам да тръгна по пътеката си. Ти виждаш мъж с побеляла глава, тетоне, а не жена, затова няма да се затичам да разправям на народите в прериите какво правят сиуксите.

— Това е хубаво. Моят баща е пушил с вождовете в много съвети — отвърна Матори, решил, че достатъчно е предразположил стареца и може да премине към непосредствената си цел. — Матори ще говори с езика на своя скъп приятел и баща. Младите бледолики ще слушат, щом стар човек от тяхното племе отвори уста. Нека баща ми направи пригодно за бяло ухо това, което ще каже един беден индианец.