Джеймс Купър - Прерията

В момента, когато Матори и траперът се показаха при входа на шатрата, младата жена на тетона, седнала на грубо столче, обърна кроткия си поглед, променящ се с чувствата й — изпълнен ту с любов, ту с възторг — от спящото дете, което още нищо не разбираше, към тия невиждани създания, които изпълваха младата й, неопитна душа с учудване и възхищение. Макар че Инес и Елен бяха пред очите й цял ден, като че ли колкото по-дълго ги гледаше, толкова повече растеше ненаситното й любопитство. Тя ги виждаше съвсем различни от жените на прерията — същества с друга природа и друг начин на живот. Дори загадъчността на сложното им облекло влияеше тайно на простата й душа, но най-силно я пленяваше женската им грация и прелест, към която са чувствителни всички народи. И все пак, макар че чистосърдечно признаваше превъзходството на чуждоземните над по-скромната красота на девойките-дакота, това предимство не будеше у нея злобна завист. Сега мъжът й за пръв път навестяваше шатрата, откакто се бе върнал от неотдавнашни поход, а той винаги се явяваше в мислите й като юначен воин, който в свободните си минути не се срамуваше да даде воля на по-нежните чувства на баща и съпруг.

Навсякъде се стараехме да покажем, че Матори, запазвайки отличителните си качества на истински воин на прерията, същевременно бе далеч изпреварил своя народ в ония знания, които бележат начало на приобщаване към цивилизацията. Той често бе имал случай да влиза в досег с търговци и войници от Канада и общуването с тях бе объркало много от ония първобитни представи, които бе всмукал с майчиното мляко, но не бе ги заменило с други, достатъчно определени, за да му принасят полза. Съжденията му бяха по-скоро хитри, отколкото верни, а философията му — повече смела, отколкото дълбока. Подобно на хиляди по-просветени хора, които си въобразяват, че могат да преминат всички изпитания на живота, като се опират само на собствената си решителност, той умееше да нагажда своя морал към обстоятелствата и се водеше от себичните си интереси. Разбира се, тези особености на характера му трябва да се схващат в рамките на индианския бит, макар че е излишно да се оправдаваме, когато намираме сходство между хора, които притежават по същество една и съща природа, колкото и да се е изменила тя в резултат от условията на живота.

Въпреки присъствието на Инес и Елен тетонският воин влезе в жилището на любимата си жена с походката и изражението на господар. Мокасините му стъпваха безшумно, но звънът на гривните и на сребърните дрънкулки по гамашите достатъчно ясно възвести приближаването му, когато отметна кожената завеса на входа на шатрата и се яви пред нейните обитателки. Лек вик на радост от неочакваната поява се изтръгна от устата на Тачичена, но тя мигновено подтисна вълнението си, както подобаваше на омъжена жена от нейното племе. Вместо да отвърне на погледа хвърлен крадешком от младата жена, и на тайната радост, Матори се запъти към постелята, на която седяха пленничките, и се изправи пред тях с цялото достойнство на индиански вожд. Траперът се бе промъкнал край него и застанал така, че да му бъде по-удобно да изпълнява възложената му роля.

Смаяните жени мълчаха със затаен дъх. Макар и свикнали да виждат индиански воини в страшното им бойно въоръжение, това влизане беше толкова неочаквано, а погледът на похитителя им — толкова дързък, че и двете сведоха очи от смущение и ужас. Инес се съвзе първа и като се обърна към трапера, запита с достойнството на оскърбена аристократка, но както винаги учтиво, на какво дължат това необичайно и ненадейно посещение. Старецът се колебаеше, но като се прокашля, сякаш пристъпваше към трудна и непривична работа, се осмели да даде следния отговор.

— Лейди — започна той, — червенокожият си е червенокож и не бива да очаквате в тази сурова и ветровита прерия да се спазват обичаите и правилата, приети в селищата на белите. Любезностите и церемониите, както биха казали тези индианци, тежат толкова малко, че лесно могат да се издухат. Самият аз, макар и горски човек, съм виждал на времето как живеят големите хора и зная, че по нрави се различават от тия, които стоят по-ниско от тях. Дълго време на млади години съм бил слуга, не от ония, дето само търчат из къщи и се чудят как да угаждат на господаря си, а служех при офицер и скитах с него из горите, тъй че зная как трябва да се отнася човек към капитанска жена. Ако ми бяха поръчали да подготвя това посещение, първо щях да се изкашлям силно на вратата, за да чуете, че идват външни хора, а после щях…