Джеймс Купър - Прерията

В това време траперът и вождът на сиуксите продължаваха пътя си към шатрата. Докато слушаше думите на Мидълтън и Пол, старецът следеше напрегнато изражението на очите на Матори. Но лицето на индианеца оставаше неподвижно и безстрастно, той не даваше ни най-малко на бушуващите в него чувства да се изплъзнат през ония отдушници, по които се прониква във вулкана на човешката душа. Погледът му беше прикован в скромното жилище, към което се приближаваха и като че ли в този момент мислите му бяха заети единствено с предстоящата необикновена среща.

Вътрешността на шатрата отговаряше на външния й вид. Тя беше по-просторна от повечето други палатки, по-добре оформена, направена от по-хубави кожи, но дотук свършваше превъзходството й. Едва ли има нещо по-просто и по-скромно от домашния бит на могъщия и честолюбив тетон, решил да се покаже смирен пред собствения си народ. Сбирка, от отбрани оръжия за лов, три-четири медала, дадени от канадски търговци и политически агенти в знак на уважение или по-скоро като признание на ранга му, и няколко най-необходими вещи за лични нужди — това беше цялото му имущество. Не бе се запасил дори с еленско или бизонско месо; хитрият стопанин отлично разбираше, че щедростта му ще бъде възнаградена стократно, като дава цялата плячка на племето, което пък ще му отделя най-добрия пай. Макар и да превъзхождаше останалите и в лов, и във война, в дома му никога не влизаше цял елен или бизон. В замяна на това едва ли не от всяко животно, докарвано в лагера, се отрязваше по къс за изхранване на семейството на Матори. Но предвидливият вожд рядко си позволяваше да приеме повече, отколкото му беше нужно за един ден, защото много добре знаеше, че всички бяха готови да се лишават, нежели да позволят гладът — този бич в живота на индианците — да сграбчи в хищните си нокти такъв знатен техен съплеменник.

Точно под любимия лък на вожда, заобиколена като с вълшебен пръстен от копия, щитове, пики и стрели, вършили добра работа на времето, висеше тайнствената свещена торбичка за магии и заклинания. Тя беше богато украсена с вампуми и богато обшита с мъниста и таралежови бодли, подредени остроумно във фигури, каквито е способен да измисли като индианец. Неведнъж вече отбелязвахме присъщото на Матори свободомислие по верските въпроси; може да ви се види странно, но макар и да не вярваше в свръхестествени сили, все пак той тачеше тази емблема. В това отношение сиуксът чисто и просто следваше всеизвестното правило на фарисеите: „Да видят хората!“

Стопанинът обаче не бе влизал в шатрата след завръщането си от последния поход. Както вече се е сетил читателят, тя бе превърната в затвор за Инес и Елен. Младата жена на Мидълтън седеше на проста постеля от дъхави треви, покрити с кожи. За краткото време на пленничеството си тя бе страдала тъй много, бе станала свидетел на толкова бурни и неочаквани събития, че на всяко ново нещастие, което се стоварваше върху смирената й глава, реагираше все по-слабо. Бузите й бяха безкръвни, в тъмните й, обикновено живи очи сега бе изписана дълбока тревога и тя като че цялата беше изтъняла, сломена и обезсилена. Но въпреки тези признаци на физическа слабост от време на време у нея се проявяваше такава набожна покорност, такава кротка и свята надежда озаряваше лицето й, че човек недоумяваше дали да жали тази нещастна пленница, или да й се възхищава. Наставленията на отец Игнасио бяха живи в правоверната й памет и много от благочестивите му мисли витаеха в съзнанието й. Подкрепяна от такава свята опора, кротката, търпелива и доверчива девойка прекланяше глава пред този нов удар на съдбата със същата безропотност, с която би се преклонила пред всяко друго предписано й наказание за греховете, макар че в някои моменти и нейната природа въставаше енергично против такова принудително смирение.

От друга страна, Елен проявяваше повече женски и въобще човешки слабости. Тя плака, докато очите й подпухнаха и се зачервиха. Бузите й пламтяха от гняв и от цялото й същество лъхаше решителност и негодувание, примесени обаче с известна доза страх за бъдещето. С една дума, и погледът, и осанката на годеницата на Пол даваха основание да се смята, че ако настъпят по-щастливи времена и най-после пчеларят бъде възнаграден за постоянството си, ще намери у нея достойна другарка в живота, която ще може да излиза на глава с безразсъдния му и буен нрав.

В малката женска група имаше още един, трети човек. Най-младата, най-надарената от природата и доскоро най-любимата от жените на тетона. В очите на мъжа си тя бе притежавала най-голяма привлекателност, докато не му се бе разкрила тъй неочаквано по-изтънчената прелест на бледоликата жена. От тоя злополучен момент красотата, привързаността и верността на младата индианка бяха загубили притегателната си сила. За расата си Тачичена имаше светла и гладка кожа на лицето, макар и не тъй очарователна, както у нейната съперница. Кестенявите й очи бяха нежни и игриви като на антилопа, гласът й — сладък и весел като песен на чучулига, а радостният й смях — като музиката на гората. От всички сиукски девойки Тачичена (или Кошута) беше най-жизнерадостната и най-желаната. Баща й беше прославен воин, а братята й вече бяха оставили костите си по далечните и страшни пътеки на войната. Безброй млади юнаци пращаха дарове във вигвама на родителите й, ала никой от тях не бе чут, докато не дойде пратеник от великия Матори. Наистина тя стана негова трета жена, но по общо признание — най-любимата. Брачният им съюз трая само две кратки години и неговият плод сега спеше в нозете й, повит, както се полагаше, в кожа и дървесна кора — пелените на индианчето.