Джеймс Купър - Прерията

— Говори високо! — каза траперът, който лесно схвана, че по тоя образен начин тетонът го моли да му стане преводач. — Говори, моите млади приятели слушат. Хайде, капитане, и ти, драги ми пчеларю, пригответе се да посрещнете дяволиите на този червенокож смело, както подобава на бели воини. Ако почувствате, че няма да устоите на заплахите му, погледнете тоя благороден пеони, чието време е отмерено със скъперническа ръка, като ръката на търговец в градовете, който раздава плодовете господни троха по троха, за да насити алчността си. Един поглед към тоя младеж ще вдъхне решителност и на двама ви.

— Моят брат е насочил очите си по лъжлива пътека — прекъсна го Матори със снизходителен тон, който показваше, че не иска да обижда бъдещия си преводач.

— Дакотът иска да говори на младите ми приятели, нали?

— След като попее в ухото на Цветето на бледоликите.

— Да прости Бог този окаян негодник! — възкликна старецът на английски. — Готов е да посегне на нежни, млади и невинни, за да задоволи хищническия си апетит. Но грубите думи и смразяващият поглед няма да помогнат; по-разумно, ще бъде да му говоря с добро. Нека Матори си отвори устата.

— Нима баща ми ще крещи така, че жените и децата да чуят мъдростта на вождовете? Да влезем във вигвама и да поговорим шепнешком.

Като рече това, тетонът посочи многозначително една шатра, на която е ярки краски беше изобразен един от най-смелите и най-славни подвизи на вожда. Тя беше малко по-настрана от останалите, което показваше, че там живее човек на особена почит у племето. Щитът и колчанът на входа й бяха по-разкошни от обикновено, а наличието на карабина свидетелстваше за високия сан на собственика. Във всичко останало шатрата се отличаваше по-скоро с бедност, отколкото с богатство. Домашните потреби бяха по-малобройни и по-прости по изработка от тези, които се виждаха пред входа и на най-скромните колиби, а и не се забелязваше нито един от ония високоценени предмети на цивилизования живот, купувани понякога чрез търговци, които ограбват безсъвестно невежите туземци. Когато се сдобиеше с такива неща, вождът ги раздаваше щедро на подчинените си и по тоя начин купуваше влияние, което го правеше господар на хората и на живота им — своеобразно богатство, несъмнено по-благородно само по себе си и по-привлекателно за честолюбието му.

Старецът знаеше, че това е вигвамът на Матори, и подчинявайки се на знака на вожда, тръгна към него бавно и неохотно. Но имаше и други свидетели, не по-малко заинтересовани от предстоящите преговори, които не можеха да скрият опасенията си. Гледайки и слушайки внимателно, Мидълтън бе разбрал достатъчно, за да се изпълни душата му със страшни предчувствия. С отчаяно усилие той успя да се изправи на крака и да извика силно на отдалечаващия се трапер:

— Заклевам те, старче, ако чувствата ти към моя дядо не са само празни думи и ако обичаш Бога като християнин, не проронвай нито думичка, която би оскърбила слуха на тая невинна…

Сломен духом, той не можа да се задържи на вързаните си крака, рухна като покосен на земята и остана да лежи там безчувствен.

Пол обаче подхвана неговата мисъл и довърши молбата му по своему.

— Слушай, траперю — завика той, мъчейки се напразно да замахне с юмрук в подкрепа на думите си, — ако се наемаш да ставаш преводач, говори на тоя проклет индианец само такива неща, които бял човек следва да произнася, а езичникът — да слуша. Кажи му от мен, че ако с думи или с дело оскърби девойката на име Нели Уейд, ще го прокълна с предсмъртния си дъх, че ще се моля всички добри християни в Кентъки да го проклинат — и седнали, и прави, когато ядат и пият, когато се бият, когато се молят или са на конни състезания, в къщи и на открито, лете и зиме, и през месец март; с една дума — както често става — ще го преследвам и след смъртта си, ако дух на бледолик е способен да се вдигне от гроб, изкопан от ръцете на червенокож.

След като изрече по тоя начин най-страшните проклятия, които можеха да му дойдат на ум и според дълбокото му убеждение — да се сбъднат, честният пчелар бе принуден да чака въздействието на думите си с онова примирение, което може да прояви жител на граничните западни щати, когато гледа смъртта в лицето, и то с вързани ръце и крака. За да не забавяме разказа, няма да описваме своеобразните наставления, с които той се опита след това да повдигне духа на по-чувствителния си другар, или грубите, цветисти благословии, с които обсипваше всички шайки на дакотите — като започваше с тия, които според него се занимаваха с кражби и убийства по бреговете на далечната Мисисипи, и завършваше с племето на тетоните, което поменуваше с най-невъздържани изрази. Върху последните неведнъж от устата му се сипеха проклятия, заплетени и изразителни като прословутата църковна анатема, запознанството си с която необразованите протестанти дължат най-вече на богословските проучвания на почтения Тристръм Шенди 78 78 Герой от едноименния роман на Лорънс Стърн. — Б.пр. . Но щом си пое малко дъх, Мидълтън се помъчи да успокои разбеснелия се пчелар. Проклятията му, каза той, били безполезни и можели само да ускорят злото, заради което заплашвал с мъст; само щял да озлоби тия хора, и бе това достатъчно жестоки и необуздани дори когато са настроени най-миролюбиво.