Хедър Кулман - По-силна от магия

— Да, моя повереница. — Отметна завивките и стана от леглото. — Сестра на един офицер. Той загина при Ватерло, промушен с щик, който бе предназначен за мен. Затова едва ли можех да откажа, когато адвокатът му ми писа по въпроса за попечителството на сестра му.

Рейна го проследи с поглед, докато прекосяваше стаята, за да си вземе дрехите. Мускулите му бяха изваяни, кожата — гладка и лъскава като кафеникава коприна, а движенията — грациозни и гъвкави като на леопард. Откакто бе куртизанка, не бе срещала мъж с толкова дяволски съвършено лице и фигура. И ако не беше студеното му държание, той щеше да бъде най-желаният и неустоим в цяла Англия.

Рейна се подпря на лакът и го загледа, когато се наведе, за да вдигне панталоните си. Искрено се наслаждаваше на стегнатия му задник и дългите мускулести крака. След като дръпна панталоните нагоре и скри привлекателната гледка, тя лениво измърка:

— И така, милорд, какви са плановете ви за вашата нова повереница?

Лусиън взе снежнобялата си риза и я облече върху широките си мраморни гърди.

— Възнамерявам да й намеря съпруг, и то колкото се може по-скоро. — Внимателно напъха ризата в панталоните си и по войнишки опъна гънките. — Последното нещо, от което се нуждая, е една сладникаво сантиментална девица да ми увисне като воденичен камък на шията. — Лицето му се изкриви от досада. — Само се моля… да не прилича на брат си.

— Толкова ли бе грозен?

— По-лошо — рус — заяви Лусиън с отвращение, сякаш говореше за някой със заешка устна и кривогледи очи.

— Едва ли бих нарекла това недостатък! — засмя се Рейна, а като го видя, че се мръщи, убедено продължи: — Повярвай ми, Лус, много мъже предпочитат руси жени, въпреки че, за мой късмет, ти не ги намираш за привлекателни.

Лусиън изръмжа невярващо и се извърна към огледалото, за да завърже вратовръзката си.

— Като се вземе предвид, че зестрата й се състои от потънало в дългове имение и зле ръководена фабрика за вълна, един мъж трябва да я намери за дяволски привлекателна, за да е готов да се ожени за нея.

Рейна замълча. Лусиън проклинаше изплъзващата се коприна на вратовръзката. Най-после изръмжа нетърпеливо и се извърна от огледалото.

— Ти си много богат — изтъкна Рейна, докато той вече навличаше припряно светлокафявото си сако, — ако новата ти повереница не е надарена с красота, както се опасяваш, винаги можеш да й дадеш прилична зестра и така да откупиш свободата си. Преди няколко години лорд Дънхърст направи точно това. Изведнъж се оказа, че е настойник на една девица, която е кривогледа, с мустачки и без зестра. Нито един свободен мъж не я удостои с поглед, докато Негова светлост не й осигури приличен гръб от няколко хиляди лири. Не след дълго въпросната госпожица получи цели четири предложения за женитба. Е, те, разбира се, бяха все известни развратници, такива, каквито едва ли някой баща би пожелал за съпруг на дъщеря си, но и това не бе за изпускане, като се вземат предвид недостатъците на момичето.

Лусиън прокара ръка през косата си, претегляйки наум всички за и против предложението на любовницата си. Загорялата му кожа изглеждаше светла на фона на гарваново-черните му разбъркани къдрици.

— Може и да стане — сякаш на себе си промърмори той накрая. Въздъхна и отпусна ръка. — Но, за разлика от лорд Дънхърст, аз се чувствам задължен да се уверя, че тя ще се омъжи за човек, който брат й би одобрил. Това е най-малкото, което му дължа, защото той ми спаси живота.

Рейна сви рамене, надигна се от леглото и взе аления си пеньоар.

— В такъв случай ще трябва да вложиш известна сума, за да я направиш по-желана и привлекателна за мъжете. — Приближи към него. Лусиън тъкмо закопчаваше тъмнокафявото си палто. — На всяка цена трябва да обновиш изцяло гардероба й при мадам Фаншон, да й наемеш учители по обноски и танци. А ако наистина се окаже някоя безмозъчна глупачка, ще се наложи да наемеш монсеньор Буше да я научи да води светски разговори.

Повдигна се на пръсти, обви ръце около врата му и заключи между две целувки:

— Ако към всичко това се добави и една щедра зестра, не се съмнявам, че половината от ергените в Лондон ще направят пътека до вратата ви.

— Скъпа, напомни ми в петък да те заведа при „Рандъл енд Бридж“ и да ти купя онази гривна, която толкова отдавна се опитваш да изкопчиш от мен. — С тези думи Лусиън се освободи от прегръдката й.

Рейна едва се сдържа да не изписка въодушевено и да не обвие отново ръце около врата му. Но знаеше, че той не обича подобни показни изяви на благодарност, затова се задоволи само да го възнагради с усмивка и тихо да промърмори: