Хедър Кулман - По-силна от магия

Вместо да седне, Лусиън отново закрачи напред-назад.

— Тя е ужасна! Поведението й е непоносимо. Ако бях католик, щях да изпратя да повикат свещеник, за да прогони от нея това, което я е обсебило.

Шарлот се наведе заинтригувано напред.

— И какво толкова ужасно е направило момичето? — Затаи дъх, докато очакваше отговора, представяйки си неща, толкова отвратителни, че косата ти да настръхне.

— Тя скъса списъка! — Думите изхвръкнаха от устата на Лусиън с такава ярост, сякаш нещастната девойка бе подпалила къщата.

— Списък? — намръщи се Шарлот. — Какъв списък?

— С евентуалните кандидати за женитба. — Нервните крачки на Лусиън преминаха в лек тръс. — Дадох й го на закуска, като й описах всеки отделен мъж, титлата му, земите му и годишните му доходи.

Шарлот клатеше глава и смръщено наблюдаваше брат си.

— И какво очакваше да направи тя с този списък?

— Да го прегледа и да реши кой мъж ще й подхожда най-много. — От гърдите му се изтръгна горчив смях. — За последен път слушам Стивън. Негова беше идеята да й дам възможност да избира. Каза, че така по-лесно ще свикне с мисълта за женитбата. — Размаха гневно ръце. — А вместо това тя го скъса, и то без да го погледне, заявявайки, че съпрузите не са овнешко филе, което можеш да си поръчаш от меню.

— За Бога, Лус! Ще престанеш ли да подтичваш насам-натам? Ще седнеш ли най-сетне? — възкликна Шарлот и го сграбчи за края на сакото. — Само като те гледам, ме заболява главата.

Брат й се намръщи, избъбри нещо като „проклето девойче“ и се пльосна в креслото срещу дивана.

Сестра му сподави усмивката си и впери поглед в зачервеното му лице. Дяволски забавно! Невъзмутимият маркиз Тистълуд, изваден от обичайното си равновесие! Та тя го бе виждала да остава хладен и напълно безразличен в ситуация, която би накарала и светец да избухне в ярост.

Лусиън я погледна с нещо, което приличаше на смущение, и високо простена.

— Ти си жена, Лоти. Какво би направила при такова държание?

Шарлот въздъхна и поклати глава.

— Ти наистина ли не разбираш?

— Какво?

Без съмнение върху лицето му бе изписано смущение.

— Колко много си разстроил бедното момиче. Тя е била под покрива ти по-малко от ден, а ти вече се опитваш да се отървеш от нея. Накарал си я да се почувства по-нежелана и от шарка!

— Да се бях разболял от шарка — мрачно промърмори Лусиън. — Поне щях да имам някаква надежда, че скоро ще се отърва от нея.

— Сигурна съм, че преувеличаваш недостатъците й. Не вярвам да е чак толкова ужасна.

— Не и ако ти харесват опърничави невзрачни момичета, с бледи лица, които миришат като изпаднали просяци.

— Мили Боже! — слисано го изгледа Шарлот. — Да не би да искаш да ми кажеш, че момичето вони?

Лусиън кимна.

— Тъкмо това я спаси от едно хубаво напляскване.

Шарлот цъкна невярващо.

— Може би бедното създание никога не е било научено на потребността от чистота и просто се нуждае от някой, който да му помогне?

— Да не би да предлагаш да обсъдя този проблем с нея? — Щеше да изглежда по-смаян само ако му бе предложила да завлече Алис във ваната и собственоръчно да я изкъпе.

— Разбира се, че не! — тросна се Шарлот и отново се втренчи в брат си. Лусиън смаян? Нечувано!

Той направи безпомощен жест. Безпомощен? Ставаше все по-странно и по-странно.

— Тогава какво предлагаш да направя?

— Да наемеш една зряла и опитна прислужница, която да й помага. Ще поразпитам наоколо да изпратят някоя подходяща жена след ден-два.

— Да се надяваме, че тя ще бъде достатъчно умна, за да направи нещо за външния й вид, макар че… — Лусиън се намръщи. — Предполагам, че не е по силите на обикновен смъртен.

— Ще останеш изненадан от това, на което е способна една умна камериерка. Виждала съм ги да вършат истински чудеса с помощта на модерен гардероб и малко руж.

— Наистина ще имаме нужда от чудо — изръмжа брат й. — Не можеш прекалено много да разкрасиш това, което Бог ти е дал, а трябва да кажа, че той е бил доста пестелив към Алис.

— Стига да няма някой фрапантен дефект… — Шарлот му хвърли въпросителен поглед.

— Ако не смяташ русата коса за дефект, значи няма.

Сестра му вирна презрително глава.

— Аз също съм руса. И никой досега не го е смятал за дефект, а по-скоро за предимство.

Лусиън огледа критично косата й.

— Никога не съм те смятал за руса. Косата ти е… по-скоро кафява, отколкото жълта.

— Няма значение, аз съм блондинка.

Той сви рамене.

— Тогава ще трябва да се поправя. Явно не всички блондинки са скучни и безцветни създания.