Хедър Кулман - По-силна от магия

— Никой от нас не знаеше, че Бевис е искал лорд Тистълуд да бъде мой настойник. — Алис повтаряше историята, която й бе разказала Алура. — Адвокатът му ни осведоми за допълнението към завещанието чак миналия месец, след като се завърна от Европа.

— Радвам се на това допълнение! — възкликна Шарлот и сграбчи ръката на Алис между дланите си. — Двамата с Лусиън сме изключително признателни на брат ти. Нашият дълг трудно може да бъде изплатен. Но се надявам, че ще ни позволиш като съвсем малка компенсация да се погрижим за бъдещето ти. Не се съмнявам, че брат ми ще направи всичко, което е по силите му, за да те види щастлива. Аз също ще се постарая. Нали така, Лус?

Лусиън изръмжа и отпи от чашата си.

Шарлот явно го прие за съгласие, защото продължи:

— Първата ни работа ще е да те освободим от тези дрехи. След като траурът ти е свършил миналия месец, никой няма да те упрекне в неуважение. Ще ми се да добавим повечко цветове в гардероба ти. — Изгледа я замислено. — На твоята деликатна фигура отиват по-меките тонове като светлорозово, небесносиньо и бледозелено. Може би дори бяло, макар че трябва да пробваме, за да сме сигурни.

Обърна се към Лусиън, който изглеждаше искрено отегчен от разговора.

— Трябва незабавно да изпратиш бележка до мадам Фаншон, Лус!

Черните му вежди се смръщиха и отегчението му тутакси се изпари — като вълшебна фея, стопила се във въздуха.

— Аз да изпратя бележка?

— Да, ти! Мадам е изключително заета и да използваш през този сезон услугите й е по-трудно отколкото да получиш аудиенция при краля. Чух, че миналата седмица е отказала дори на херцогиня Линдънбъри и на двете й дъщери.

Лусиън озадачено се втренчи в сестра си.

— А какво те кара да смяташ, че няма да откаже и на мен?

— Твоето красиво лице и блестящата ти репутация.

За искрено учудване на Алис, челюстта на маркиз Тистълуд увисна при този дързък отговор.

— Извини ме, но не разбрах?

— Чу ме много добре — Шарлот дяволито намигна. — Подобно на половината жени в Лондон, и мадам Фаншон е прочела всички статии за геройските ти подвизи по бойните полета и си е въобразила, че е влюбена в теб. Не се съмнявам, че ще бъде възхитена да се запознаете и няма да ти откаже.

Лусиън едва не се задави от възмущение.

— Нямам нито време, нито желанието да седя в приемната на някаква си шивачка и да се правя на компаньонка. Ако не можеш да се добереш до услугите на тази мадам Фаншон, без да използваш мен като примамка, ще трябва да намериш друга модистка. Сигурен съм, че в Лондон гъмжи от тях.

— Но никоя не е толкова добра! И никой не може да постигне такива чудеса с женската фигура!

Лусиън огледа Алис от главата до петите и явно реши, че фигурата й наистина ще се нуждае от цялото умение на чудодейната мадам, защото въздъхна и промърмори:

— Какво точно се изисква от мен?

Шарлот триумфираше.

— Не чак толкова много. Просто ще трябва да надраскаш една бележка и след това да ни придружиш до магазина й. Ще я поздравиш и после можеш да си тръгнеш и да ни оставиш. Само възможността да се запознае с теб, ще е достатъчна, за да се съгласи да ни приеме.

Лицето му придоби изражението на човек, на когото току-що са извадили зъб.

— О, добре! Спечели.

Алис наведе глава, за да прикрие усмивката си.

Беше унила утрин, студена и сива. Нито един слънчев лъч не проникваше през свъсеното зимно небе. Вятърът фучеше и покриваше стъклата със ситен скреж.

Алис се зарови под одеялата. Никак не й се напускаше топлия пашкул на леглото.

— Време е да ставате, госпожице! — Новата й камериерка Лети Дийкин отметна завивките.

Алис извика и потрепери от студения въздух, проникнал през тънката муселинена нощница. Зъбите й затракаха и тя бързо придърпа обратно одеялата. Въпреки огъня в голямата мраморна камина, в стаята бе студено. Лети неодобрително поклати глава.

— Негова светлост ми каза, че в единадесет часа трябва да сте готова за шивачката. И… — измъкна одеялото от ръцете й и рязко го отметна, — ще бъдете готова!

— Негова светлост казал? — промърмори Алис и изгледа смръщено Лети. — По-скоро е излаял заповедта си.

Откакто преди четири дни бе пристигнала в къщата, не бе чула нито една дума на Лусиън, изречена с приятен или поне любезен тон. Той все се сопваше и ръмжеше. Дори се държа доста грубо със собствената си сестра.

С въздишка стана от леглото и стъпи на дебелия плюшен килим. Очевидно всички край него бяха свикнали с вечно лошото му настроение, защото май тя бе единствената, която се разстройваше. Шарлот по-скоро се забавляваше.