Хедър Кулман - По-силна от магия

Шарлот изсумтя възмутено. Забележката му не успя да я омилостиви.

— Като се има предвид предубеждението ти към блондинките, ще трябва лично да се запозная с повереницата ти, за да мога сама да преценя.

— Както желаеш. — Лусиън отиде бавно до вратата и повика иконома. След като му нареди да доведе момичето в салона за гости, седна отново в креслото. Тъкмо се настани удобно, и прислужницата внесе поднос с освежителни напитки. Разговорът за Алис бе преустановен. Шарлот наля чая и нареди в чинийки бисквити с мармалад и тънки резенчета кейк с шафран. Тъкмо хвалеше готвачката, когато на вратата тихо се почука.

Шарлот вдигна поглед, а Лусиън остави чашата си и се изправи, както изискваха добрите маниери.

— Госпожица Феър — обяви Тидзъл и направи път на една дребничка, облечена в черно фигура. Очевидно момичето не бе съвсем лишено от обноски, както смяташе Лусиън, понеже се поклони почти елегантно.

— Влез, Алис — по-скоро заповяда Лусиън. — Сестра ми изяви желание да се запознае с теб.

Шарлот насърчително й се усмихна.

— Хайде, скъпа, ела да пийнеш чай с нас! — Без да помисли, тя потупа дивана до себе си, но само след миг съжали. Ами ако момичето наистина мирише толкова ужасно, както твърдеше Лусиън?

С покорство, което бе доста изненадващо за злото и опърничаво девойче, описано от брат й, Алис кимна и се подчини. Шарлот не пропусна грацията, с която се движеше, нито пък остана сляпа за елегантната й фигура, прикрита от обикновената черна рокля. Когато спря до креслото на Лусиън, вежливо очаквайки да бъде представена, Шарлот огледа с любопитство ясното й открито лице.

Това ли бе отвратителната повереница? Момичето бе много хубаво. Направо красавица. Не се съмняваше, че много пълни чаши ще се вдигнат в чест на златисторусите й коси и големите лазурносини очи.

След като бе представена, Алис се настани на ръба на дивана до Шарлот, която й подаде чаша чай, предпазливо душейки въздуха. Ухаеше на лилии. Едва ли би могло да се нарече зловоние, освен ако отвращението на брат й към аромата на лилиите, не се равняваше на това към блондинките. Стрелна го с любопитство.

Той направи някаква физиономия, която сякаш казваше: „Ужасна, нали?“, след което се съсредоточи върху сладкиша си.

— Но, Лусиън, тя е очарователна! — възкликна Шарлот, изпитвайки нужда да защити бедното дете.

За щастие той не изсумтя презрително, а само лениво изрече:

— Радвам се, че ти харесва. Надявам се, че ще ми помогнеш да я подготвим за идващия сезон.

Шарлот потупа леко Алис по бузата. Каква нежна и гладка кожа!

— За мен наистина ще бъде удоволствие, Лус. Сигурна съм, че ще се сприятелим. Нали, скъпа?

— Да, надявам се. — Алис от пръв поглед бе харесала сестрата на Лусиън и й бе трудно да повярва, че тази елегантна и мила дама се е родила от същата утроба, от която и лорд Надут пуяк — както Хедли продължаваше да го нарича. Усмихна се сдържано.

Дали когато душата му се облагороди, ще изостави студеното си високомерие и ще заприлича на сестра си? Въздъхна тихичко. Искрено се надяваше да е така. Ако и душата му бе толкова красива, колкото лицето и тялото, щеше да бъде много лесно да се намери жена, която да го обикне.

— Скъпа?

Извърна се и видя, че Шарлот се взира очаквателно в нея. Сведе засрамено глава и промърмори:

— Извинете ме! Аз… хм… — Погледна към чашата в ръката си. — Опитвах се да отгатна какъв сорт е този чай.

— В бъдеще ще изисквам от теб да внимаваш, когато сестра ми ти говори — остро рече Лусиън. — Разбра ли?

— Стига, Лус. Не е нужно да си толкова строг с горкото момиче. Фактът, че обръща внимание на чая, говори много добре за домакинските й умения. — Изгледа брат си с поглед, който Алис би определила като заплашителен, и отново се извърна към нея. — Специален китайски чай. Лус пие само него.

— Има защо — кимна Алис. — Много е приятен.

— Е, поне вкусовете й не са отчайващо лоши! — Когато вдигна поглед към Лусиън, той вече изглеждаше напълно погълнат от кейка си.

— Това, което те питах, Алис, е от колко време си в траур? — повтори Шарлот.

Странно! Алис с наслада наблюдаваше как Лусиън се храни. Той наистина бе красив мъж и много привлекателен, когато не говореше. С огромна неохота откъсна поглед от него и насочи вниманието си към хубавичкото лице на сестра му.

— От юни. Брат ми загина при Ватерло.

— Разбира се! Как можах да забравя! Лус ми разказа за благородната саможертва на твоя брат. — На челото й се появи лека бръчка и тя остави чашата си. — Но защо е минало толкова дълго време, преди да бъде осведомен Лусиън за настойничеството?