Хедър Кулман - По-силна от магия

— Защото той не се нуждае от отговор.

Алис се наведе напред, за да му каже нещо предизвикателно, но в същия миг Хедли се настани в средата на бюрото и се разкрещя. Ноздрите на маркиза потръпнаха от отвращение, а очите му се разшириха от възмущение.

— Мили Боже, госпожице Феър! Кога за последен път сте се къпали?

Тя сви безгрижно рамене, но не благоволи да му отговори.

— Щом задавам въпрос, очаквам отговор! — Лусиън се отдръпна колкото се може по-далеч от отвратителната миризма.

— Не смятам, че въпросът ви се нуждае от отговор.

Очевидно Хедли бе прав в предположението си, че никой досега не се е осмелявал да му възрази, тъй като Лусиън остана смаян. Но не задълго. Бързо се съвзе и подхвана изненадващо сговорчиво:

— Разбирам, че и на теб положението не ти се нрави, но не можем да направим нищо. — Плъзна към нея писмото, което четеше. — Както сама виждате, драга ми госпожице Феър, вие съвсем законно сте моя повереница, а аз съм ваш настойник. Мой дълг е да се погрижа за бъдещето ви.

Алис взе писмото и се престори, че внимателно го чете. След това го остави на бюрото и вдигна глава, за да срещне погледа му.

— Къде е казано, че трябва да следвам напътствията ви?

— Там, където е казано, че не бива да оспорваш напътствията на по-възрастните от теб. Това е неписан закон, един от тези, за които мислех, че си известена още от люлката. — Въздъхна и взе писмото. — Страхувам се, че намирането на подходящ съпруг за теб ще се окаже доста по-трудно, отколкото се надявах.

Алис предизвикателно вирна брадичка.

— Благодаря, но и сама мога да си намеря съпруг. Както и да е, искам да ви предупредя, че никак не бързам. Може би ще се замисля сериозно над този въпрос след… — Махна небрежно. — Може би след пет-шест години.

Оказа се, че Алура е била съвсем права, когато й каза, че новите чувства ще причинят доста неудобства в тази изпепелена душа. Ако не бе толкова млад и не изглеждаше напълно здрав, Алис щеше да си помисли, че Лусиън всеки момент ще получи апоплектичен удар.

— Ти ще се омъжиш, когато аз кажа и за когото аз реша! — процеди най-сетне през зъби маркизът. — Твоят брат ме е натоварил със задачата да ти намеря подходящ съпруг и аз възнамерявам да го сторя колкото се може по-скоро.

Алис срещна лукавия поглед на Хедли.

— Когато Бевис ви е поверил моето щастие и мен самата, той навярно е очаквал, че ще се държите като почтен мъж… заради когото е пожертвал живота си. Сигурна съм, че дори за миг не е помислил, че ще ме накарате насила да се омъжа. — Не можа да устои на изкушението да изпусне една дълбока въздишка. — Бедничкият ми скъп брат… Ние бяхме толкова близки… Съмнявам се, че добрата му душа някога ще намери покой, ако аз съм нещастна.

Хедли се разкикоти и едва не падна от ръба на полицата с книги.

— Дай му да се разбере на този лорд Надут пуяк!

В този момент лорд Надут пуяк здраво стискаше устни. Явно бе възнамерявал да я заключи на тавана и да я държи на хляб и вода, докато не я застави да се омъжи за този, когото сам е избрал. Изтъквайки саможертвата на Бевис и призовавайки към задълженията на честта, Алис бе засегнала дълбоко изсушената му душа и го бе накарала да изгуби почва под краката си. По начина, по който я гледаше, беше ясно, че не знае какво да й отговори, което навярно също бе съвсем ново чувство за него.

Но както и преди малко, Лусиън много бързо си възвърна самообладанието.

— Брат ти е осъзнавал, че като на всяка жена главата ти е пълна с разни романтични измислици за любовта и едва ли ще си способна сама да си намериш подходящ съпруг. Той е искал да се омъжиш разумно, а не заради вашите небивалици. Възложил е тази отговорна задача на мен, понеже е бил сигурен, че ще изпълня желанието му.

Алис недоверчиво изсумтя.

— Не виждам нищо такова в писмото. Да не би това да е още един от вашите неписани закони?

Лусиън сви рамене.

— Не. Това е просто здрав разум, нещо, което е недостъпно за младите госпожици, така че не очаквам да го открия и у теб.

Сега бе ред на Алис да онемее. От лекотата, с която бе изрекъл обидните думи, ставаше напълно ясно, че той изобщо не се съмнява в правотата им. Толкова силно впи ръце в облегалките на креслото, че дланите я заболяха. Този аристократ бе най-лошият от всички надменни, твърдоглави и надути магарета, които бе срещала! Навярно трябваше да каже на Хедли да повика Алура, за да й отдаде доброволно душата си, понеже не можеше да си представи, че някоя жена ще хареса, а още по-малко ще обикне Лусиън Уор!