Хедър Кулман - По-силна от магия

Силна болка прониза сърцето й. Не можеше да понесе мисълта, че и Лусиън е осъден да преживее същите неописуеми мъки.

— Хедли, моля те, кажи ми, че той не страда колкото Лусън. — Дълго сдържаните сълзи най-после рукнаха по страните й.

Изведнъж духът протегна тънката си костелива ръка и я сложи върху нейната, за да я успокои.

— Него тялото не го боли, както беше при Лусън. То просто е отслабнало и постепенно спира да функционира. Всички казват, че е заради разбитото му от теб сърце, но вярват, че ще успеят да го убедят да не се предава.

Лицето му изразяваше пълно презрение към невежеството на човешките същества.

— Разбира се, ние двамата с теб знаем, че те могат да си го убеждават до посиняване, но всичко ще бъде напразно.

— Не и ако не намерят неговата истинска любов и не я пъхнат в леглото му. — Смигна й похотливо. — Обзалагам се, че тя много бързо ще го убеди да се върне към живота.

Алис подсмъркна и избърса сълзите с опакото на ръката си.

— Ако той е толкова болен, както казваш, съмнявам се, че ще има сили за любовни игри.

— Е, малко цуни-гуни и той за нула време ще събере сили — доволно изкряка Хедли.

Алис му метна изпепеляващ поглед, макар очите й да бяха плувнали в сълзи.

— Как можеш да се шегуваш в подобен момент, и то по такъв просташки начин?

Хедли я изгледа обидено.

— А кой е казал, че се шегувам? Не знаеш ли, че това помогна на Езмънд и Мъртайс?

— Езмънд и Мъртайс?

— Никой ли не ти е разказвал тази история?

Алис се замисли за миг, после поклати глава.

— Мислех, че Ангъс и Алура отдавна са ти я предали. Е, добре. Явно аз ще трябва да го свърша. — Измърмори нещо, подскочи и се настани в скута й. Облегна се удобно и заразказва: — Езмънд бил половин фея. Той живял преди повече от хиляда години. Мисля… — намръщи се, — мисля, че е бил син на прачичото на Ангъс, Ринън, и на някаква келтска принцеса. — Замисли се за миг и кимна. — Да! Ринън. Както и да е, този Езмънд се озовал в същото затруднено положение, в което сега се намира и лорд Надут пуяк. И той не могъл да намери истинската си любов.

— Искаш да кажеш, че всичко това се е случвало и преди? — Не смееше да повярва на ушите си. Хедли възмутено изръмжа. — Нали точно това ти казах току-що?

— И как е бил спасен Езмънд?

— Остави ме да довърша! — Хедли почака няколко секунди и тогава продължи: — Случило се така, че неговата истинска любов, Мъртайс, била слугиня от селото, която работела в кухнята на господарския замък. Също като лорд Надут пуяк, и той бил високомерен безделник, който никога не забелязвал тези, които стоели по-долу от него. Мъртайс обаче от пръв поглед се влюбила. Затова изпаднала в отчаяние, когато той се разболял и легнал на смъртно легло.

— По същия начин като Лусиън ли?

Хедли кимна.

— И той лежал неподвижен като статуя пред камината в голямата зала и бавно гаснел. Както и да е, в нощта, в която трябвало да умре, Мъртайс отишла да сложи още дърва в огъня. Докато хвърляла цепениците, забелязала, че Езмънд трепери, сякаш зъзне от студ. И понеже го обичала с цялото си сърце, се пъхнала под одеялото му, за да го стопли. — Хедли млъкна и силно се изкиска. — И високомерният Езмънд не могъл да устои. След това съдбата поела всичко в свои ръце. И когато Ринън се появил на сутринта, за да оплаче сина си, той го заварил да се люби с Мъртайс.

— Възстановил се е толкова бързо?

— Нали ти казах! Същото ще стане и с лорд Надут пуяк, ако се появи истинската му любов и се нахвърли отгоре му.

— Хедли! Много добре, че си тук. Може би ще се нуждаем от помощта ти.

Гласът на Алура накара Алис тутакси да скочи, без да обръща внимание на недоволните писъци на духа, който се търкулна на пода.

— Какво ново? Откри ли нещо в свитъците?

Алура я изгледа тъжно за миг, после бавно кимна.

— Да, намерих нещо, макар че не мога да обещая, че то ще спаси Лусиън Уор.

— Но има някакъв шанс?

— Много малък. Съвсем нищожен.

— Дори и да е едно на милион, ние сме длъжни да опитаме!

— Ти си длъжна. Но ентусиазмът ти може тутакси да се изпари, ако чуеш какво трябва да направиш.

— Ще го направя, каквото и да е то — твърдо заяви Алис, вирна брадичка и изпъна рамене.

— Дори и ако това означава да пожертваш себе си?

— Дори и тогава! — Алис срещна погледа на феята, без да трепне. — Не излъгах, когато казах, че обичам Лусиън Уор. И понеже го обичам, няма нищо, което да не бих пожертвала за спасението му. Нищо! Дори и себе си…

Феята се усмихна тъжно, но в погледа й се четеше гордост, която Алис никога не бе очаквала да види.