Агата Кристи - Азбучните убийства

— Защо пък да не са доволни? — свирепо попита Бърт.

Поаро само повдигна рамене.

— За какво намеквате, господине? Никой в нищо не може да ме обвини! Всички знаят кой утрепа старата — мръсният й мъж!

— Да, но него го е нямало същата вечер на улицата, а Вие сте били там.

— Опитвате се да натопите мене ли? Няма да ви се удаде! Какво основание мога да имам аз, за да извърша такова нещо? Или мислите, че съм искал да задигна щипка от мръсния й тютюн? Или мислите, че съм някой мръсен вманиачен убиец? Или мислите, че аз…

Той заплашително се надигна от стола си. Жена му изблея:

— Бърт, Бърт, не говори такива неща. Ще си помислят, че…

— Успокойте се, мосю — каза Поаро. — От Вас искам само да ми разкажете за посещението си в магазина. И това, че Вие отказвате, ми се струва… как да се изразя… малко странно.

— Кой казва, че съм отказал? — мистър Ридъл седна отново на мястото си. — Нямам нищо против да ви разкажа.

— Значи беше 6 часа следобед, когато влязохте в магазина?

— Именно. Или по-точно 1 — 2 минути след 6. Исках един пакет „Голд флейк“. Блъснах вратата…

— Значи беше затворена?

— Точно така. Помислих, че може би магазинът е затворен, но той не беше. Влязох вътре, но нямаше никой. Почуках на тезгяха и почаках малко, обаче никой не дойде и аз пак си излязох. Това е всичко, разберете го веднъж завинаги.

— И не видяхте трупа зад тезгяха?

— Не, но и Вие не бихте го видели, освен ако не сте знаели, че е там.

— Имаше ли железопътен справочник на тезгяха?

— Да, имаше, беше обърнат надолу. Мина ми през ума, че на старата жена й се е наложило да замине ненадейно с влака и е забравила да затвори магазина.

— Може би сте взели справочника в ръце или сте го отместили?

— Не съм се докосвал до кирливия ви справочник! Каквото ви казах, това беше.

— И не забелязахте никой да излиза от магазина, преди да влезете?

— Не видях нищо подобно. И откъде накъде ще набеждавате мене?

Поаро стана.

— Никой не Ви набеждава — поне засега. Bon soir 16 16 Лека нощ. (фр.) — Б.е.ред. , мосю.

Той го остави със зяпнала уста и аз го последвах.

На улицата Поаро погледна часовника си.

— Ако побързаме, приятелю, може би ще успеем да хванем влака от 19:02 часа. Трябва веднага да тръгнем.

— Е — попитах аз, изгарян от нетърпение. Бяхме сами в едно купе първа класа. Експресът току-що беше потеглил от Андоувър.

— Убийството — каза Поаро — е извършено от червенокос мъж със среден ръст, леко кривоглед с лявото око. Накуцва с десния си крак и има бенка под едната си плешка.

— Поаро! — извиках аз.

За момент се хванах на въдицата, но намигването му ме извади от заблуждението ми.

— Поаро! — извиках пак този път с укор в гласа.

— Mon ami, какво искаш? Вперил си предан поглед в мене и искаш да се произнеса а ла Шерлок Холмс. Що се отнася до истината, не знам как изглежда убиецът, нито къде живее, нито пък как да го хвана.

— Само да беше оставил някаква улика — промърморих аз.

— Да, улика, тебе винаги уликата те привлича. Жалко че не е пушил цигара, за да изтърве пепелта, а след това да стъпи върху нея с обувка с особени по форма железца. Не, не е толкова услужлив. Но е оставил поне железопътния справочник. Ключът е в този „ABC“.

— Мислиш ли, че го е оставил по погрешка?

— Разбира се, че не. Оставил го е нарочно. Отпечатъците на пръстите говорят за това.

— Но нали не е имало никакви отпечатъци?

— Именно това имам предвид. Снощи какво беше? Топла юнска вечер. Нима човек се разхожда в такова време с ръкавици? Такъв човек положително би привлякъл вниманието на хората. Следователно щом като няма никакви отпечатъци по справочника, те са били грижливо изтрити. Един невинен човек би оставил отпечатъци, но не и един престъпник. Но въпреки че нашият убиец го е оставил там нарочно, това е една улика. Този „ABC“ е бил купен от някого, носен от някого. Това е една възможна следа, по която можем да тръгнем.

— Мислиш, че бихме могли да научим нещо по този начин?

— Откровено казано, Хейстингс, не се надявам много. Този човек, този неизвестен X, сигурно много се гордее със способностите си. Не би било в неговия стил да ни остави следа, по която да можем да се насочим веднага.

— Значи този „ABC“ с нищо не ни помага.

— В смисъла, който ти влагаш — не.

— А в някакъв друг смисъл?

Поаро не отговори веднага. После бавно каза:

— В друг смисъл — да. Ние в случая се изправяме пред една неизвестна личност. Той е в сянка и желае да остане в сянка. Но поради самия характер на събитията той не може да не хвърли светлина върху себе си. От една страна, ние нищо не знаем за него, но, от друга, знаем вече доста. Образът му смътно се очертава пред мене — човек, който пише на машина чисто и без грешки, който купува скъпа хартия, който чувствува нужда да изяви личността си. Почти го виждам като дете: незабелязвано и пренебрегвано от околните, виждам как расте, а заедно с него и комплексът му за малоценност; как се бори с чувството за несправедливост… Виждам вътрешния му стремеж да повярва в себе си, да убеди хората, че ще стане някога силен, но животът, обстоятелствата разбиват този стремеж, струпват отгоре му все повече унижения. Душата му заприличва на барутен погреб и една клечка кибрит е била достатъчна, за да го възпламени.