Агата Кристи - Азбучните убийства

— Аз я познавах, разбира се, но не колкото да се пише за това.

Поаро побърза да я утеши, че не се изисква никакво усилие от нейна страна — той ще извлече от нея необходимите му сведения и ще напише репортажа. Насърчена, мисис Фаулър се впусна с жар в спомени, догадки, предположения и клюки.

— Тя, мисис Ашър, беше доста затворена жена. Не беше много общителна, но пък и животът й не беше лесен на горката, това всеки го знаеше. Всъщност Франц Ашър трябваше да го тикнат в затвора преди години. Не че мисис Ашър се страхуваше от него — тя ставаше същински дявол, когато я ядосваше. Връщаше си го тъпкано. Ама нали знаете как става — веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, на третия път… Колко пъти й казвах: „Един ден този човек ще ти види сметката, помни ми думата!“ И той и я видя най-накрая! А аз, моля ви се, съм била през една врата и да не чуя нито звук!

В паузата Поаро успя да вмъкне един въпрос — дали мисис Ашър е получавала някакви особени писма, писма без подпис или подписани с нещо като ABC?

С явно съжаление мисис Фаулър отговори отрицателно:

— Знам какво имате предвид — наричат ги анонимни писма. Пълни с думи, дето човек ще се изчерви, ако ги каже на глас. Но не мисля, че Франц Ашър изобщо е писал някога подобни писма. Какво? Железопътен справочник „ABC“ ли? Никога не съм виждала подобно нещо при нея и съм сигурна, че ако на мисис Ашър й бяха изпратили нещо такова, аз щях да узная. Като че ли ме удариха с мокър парцал, когато научих за цялата работа. Първа дойде и ми каза Еди — дъщеря ми. „Мамо, каза, да знаеш колко полицаи има в съседната къща!“ Толкова ме изплаши! „Така е, казах, като разбрах каква е работата, това показва, че тя не биваше никога да остава сама в къщата, а тази нейна племенница трябваше да живее при нея. Пияният човек е като гладен вълк.“ Ако питате мене, мъжът й е същински див звяр! Предупреждавала съм я много пъти и ето че думите ми се сбъднаха. „Ще те пречука!“ — казвах й аз. И ето че я пречука. Човек никога не знае какво да очаква от един пиян и това убийство е доказателство за това. Тя завърши словото си леко задъхана.

— Доколкото знам, никой не е видял Ашър да влиза в магазина, така ли е? — попита Поаро.

Мисис Фаулър подсмръкна презрително.

— Естествено, че няма да стои да го гледат — каза тя.

Как мистър Ашър е влязъл, без да се показва пред хората, тя не благоволи да обясни. Тя се съгласи с Поаро, че къщата няма заден вход и че в квартала Ашър е добре известна на външен вид фигура.

— Да, но той не се е въртял наоколо, а добре се е криел.

Поаро се опита да поддържа нишката на разговора още известно време, но когато стана ясно, че мисис Фаулър е казала всичко, което е знаела, и то не веднъж, той приключи интервюто, като преди това изплати обещаната сума.

— Като че ли много малко получи за петте лири, Поаро — осмелих да забележа аз, когато излязохме на улицата.

— Засега, да.

— Мислиш ли, че тя знае повече от това, което ни каза?

— Приятелю, ние се намираме в онова особено положение, когато човек не знае какви въпроси да задава. Ние сме като малки деца, които играят на криеница в тъмното. Протягаме ръце и търсим пипнешком. Мисис Фаулър ни каза всичко, което тя мисли, че знае, и ако не друго, то поне хвърли светлина върху някои мои догадки. За в бъдеще обаче нейните показания може би ще свършат работа. И аз внесох тази сума от пет лири на сметката на бъдещето.

Аз не му схванах ясно мисълта, но в този момент ние налетяхме на инспектор Глен.

Инспектор Глен беше много мрачен. Разбрахме, че цял следобед той се е опитвал да направи пълен списък на хората, които са били забелязани да влизат в магазинчето.

— И никой никого не е видял? — попита Поаро.

— О, не, напротив. Трима високи мъже с тайнствени физиономии, четирима ниски мъже с черни мустаци, двама с бради, трима дебели мъже, всичките не оттук и всички, ако се вярва на очевидците, със зловещи изражения на лицата. Чудя се как никой не е забелязал банда маскирани мъже с револвери наоколо.

Поаро се усмихна съчувствено.

— Някой твърди ли, че е видял Ашър?

— Не, никой. И това също е в негова полза. Току-що казах на дежурния полицай, че това е работа на Скотланд Ярд. Не мисля, че е местно престъпление.

Поаро каза важно:

— Съгласен съм с Вас!

Инспекторът продължи:

— Нали разбирате, мосю Поаро, това е една отвратителна история… Никак не ми харесва…

Преди да се върнем в Лондон, се срещнахме с още двама души. Първият беше мистър Джеймс Партридж. Мистър Партридж беше последният човек, за когото беше известно, че е видял мисис Ашър жива. Той направил покупката си от нея в 17:30 часа.