Агата Кристи - Смърт в облаците

Въпреки това, въпреки че изглеждаше невъзможно, имаше начин мистър Гейл да извърши престъплението… Това показа съдържанието на чантата му.

— Чантата ми? — обади се Норман Гейл. Той изглеждаше развеселен и озадачен. — Че аз вече не помня какво имаше в нея.

Поаро му се усмихна добродушно.

— Почакайте малко. Ще стигна и до това. Сега разказвам първите си идеи. Та, да продължа. Имаше четирима души, които биха могли да извършат убийството, в смисъл, че са имали възможност — двамата стюарди, мистър Кланси и мистър Гейл. След това погледнах нещата от другата страна… от гледна точка на мотива… ако за някой от четиримата се намереше мотив, съвпадащ с възможността, убиецът би трябвало да е той. Но, уви, не успях да открия нищо такова. Моят приятел Джеп ме обвини, че обичам да усложнявам нещата. Точно обратното — подходих към проблема с мотива по най-простия възможен начин. Кой би спечелил, ако бъде премахната мадам Жизел? Най-напред това беше неизвестната й дъщеря, тъй като тя щеше да наследи голямо състояние. Също така би могло да има някои хора, които Жизел е държала в ръцете си… това можеше да се предположи. Ето защо, трябваше да елиминираме възможностите една по една. От пътниците в самолета бях сигурен единствено за лейди Хорбъри, която без съмнение бе имала вземане-даване с мадам Жизел.

В нейния случай мотивът беше повече от ясен. Оказа се, че тя е посетила убитата у дома й в Париж вечерта преди убийството. Била е в отчаяно положение и има приятел актьор, който лесно би могъл да се маскира като американеца, купил туземската тръба от магазина и подкупил служителя от авиолиниите, за да принуди мадам Жизел да пътува с обедния самолет.

Оттук нататък проблемът се оказа разделен на две части. От една страна, не виждах как е било възможно лейди Хорбъри да извърши убийството, а от друга, стюардите, мистър Кланси и мистър Гейл нямаха никакъв мотив да го извършат.

Нито за миг не съм забравял за съществуването на незнайната дъщеря на мадам Жизел и факта, че тя наследява всичко. Попитах се дали някой от четиримата заподозрени не е женен и възможно ли е жена му да е въпросната Ан Морисо? Ако баща й е бил англичанин, не беше изключено момичето да е отрасло в Англия. Жената на Митчъл отпадна веднага. Тя е типична англичанка от Дорсет. Дейвис ухажваше момиче, чиито родители са живи. Мистър Кланси не е женен. Мистър Гейл очевидно беше влюбен в мис Джейн Грей.

Трябва да кажа, че проверих произхода на мис Грей много внимателно, след като в един непринуден разговор тя ми каза, че е отраснала в дом за сираци в Дъблин. Скоро се убедих, че тя не може да е мис Ан Морисо.

След това направих онази таблица с последствията за всеки от пътниците… двамата стюарди нито печелеха, нито губеха от смъртта на мадам Жизел, освен че Митчъл беше доста шокиран от смъртта й. Мистър Кланси се канеше да пише книга с подобен сюжет и се надяваше да спечели от нея доста пари. Мистър Гейл губеше пациентите си. Нищо, което да ми помогне, в този случай.

И въпреки всичко по онова време аз вече бях убеден, че убийството е извършил Норман Гейл. У него беше празната кибритена кутия… Съдържанието на куфарчето му. На пръв поглед той губеше, а не печелеше от смъртта на мадам Жизел. Само че първият поглед може да заблуждава.

Реших да го опозная по-добре. Убеден съм, че рано или късно в разговорите човек се издава… Хората изпитват непреодолимо желание да говорят за себе си.

Опитах се да спечеля доверието на мистър Гейл. Престорих се, че му се доверявам, и го накарах да ми помогне. Убедих го да инсценира изнудването на лейди Хорбъри. Именно там той допусна първата си грешка.

Предложих му леко да промени външността си, а той се яви в невъзможен и комичен вид! Просто някакъв фарс! Бях сигурен, че никой не би могъл да изиграе една роля по-лошо, отколкото се канеше да го направи той. Каква беше причината за това? Страхувайки се от вината си, той не искаше да покаже, че е добър актьор. Когато обаче промених жалката му маскировка, артистичната му дарба изведнъж се възстанови. Изигра ролята блестящо и лейди Хорбъри не можа да го познае. Това ме убеди, че би могъл да се представи за американец в Париж и че би могъл да изиграе ролята след това на борда на „Прометей“.

Тогава доста сериозно се разтревожих за мадмоазел Джейн. Тя или беше негова съучастница, или беше изцяло невинна… Във втория случай тя се превръщаше в жертва. Един ден можеше да се окаже омъжена за убиец.