Агата Кристи - Смърт в облаците

Имаше още две неща, които ми се сториха интересни. Едното беше, че се намери оръжието. Както казах на моя приятел Джеп след предварителното следствие, било е напълно възможно то да бъде изхвърлено през прозореца, но не беше. Защо? Би било много по-трудно да се открие или да се проследи произхода на самия шии, но туземската тръба с етикет за цената е нещо съвсем друго.

Тогава какво е обяснението? Очевидно убиецът е искал да намерим оръжието.

А защо? Само един отговор ми се струваше логичен. Ако се намери отровен шип и туземска тръба, естествено е да се предположи, че убийството е извършено именно с тази тръба. Ето защо реших, че убийството не е извършено по този начин.

От друга страна както установи медицинската експертиза, смъртта без съмнение беше причинена от отровния шии. Затворих очи и си зададох въпроса кой е най-сигурният начин да се забие отровен шип в шията на един човек. Отговорих си веднага — най-лесно това може да бъде направено с ръка.

Това обясни защо е трябвало да намерим тръбата. С нея се създаваше впечатлението, че убийството е извършено от разстояние. Стигнах до извода, че убиецът е имал възможност да застане в непосредствена близост до мадам Жизел.

Имаше ли такъв човек? Да, двама. Двамата стюарди. И двамата биха могли да застанат до нея и да се наведат над масичката й, без никой да забележи нещо необичайно.

— Само те ли?

— Не. Също и мистър Кланси. Той единствен от пътниците е минал по пътеката непосредствено до мъртвата… А аз си спомних, че именно той първи предположи, че убийството е извършено с туземската тръба.

Мистър Кланси скочи на крака.

— Протестирам! — извика той. — Протестирам! Това е възмутително!

— Седнете — каза Поаро. — Още не съм свършил. Трябва да опиша точно как стигнах до заключението си.

Така. Имах трима заподозрени — двамата стюарди и мистър Кланси. Никой от тях на пръв поглед не приличаше на убиец, но все пак трябваше да се уверя.

След това се замислих за осата. Тази оса ми се стори много странна. Най-напред, никой не я беше забелязал, докато не сервираха кафето. Сам по себе си този факт ми се стори много любопитен. На този етап си създадох теория за убийството. Реших, че убиецът е подготвил за пред света две отделни обяснения за трагедията. Първото, по-простото, беше, че мадам Жизел е била ужилена от оса и вследствие на това е умряла. Дали такова обяснение би се приело или не, е зависело от това, дали убиецът ще успее да скрие отровния шип или не. И двамата с Джеп бяхме съгласни, че това би могло да стане много лесно, стига никой да не подозира, че има някаква мръсна игра. Копринените нишки на шипа без съмнение са били поставени впоследствие, за да заприлича по цвят на оса.

И така, убиецът се приближава до мадам Жизел, забива шипа в шията й и пуска осата. Тази отрова е толкова силна, че смъртта е настъпила почти моментално. Дори Жизел да извика, никой не би чул поради шума от моторите на самолета. Ако някой все пак обърне внимание, жуженето на осата обяснява всичко. Горката жена е ужилена.

Както казах, това е бил план номер едно. Но какво би станало ако, както се случи в действителност, някой открие отровния шип преди убиецът да успее да го прибере? В този случай обяснението няма да е толкова просто. Ужилването отпада като възможност. Но вместо да се отърве от туземската тръба, убиецът я скрива в самолета така, че да бъде открита при претърсването. При това положение веднага ще се приеме, че убийството е извършено с нея. Ще се създаде нужното впечатление, че шипът е изстрелян от разстояние, и подозренията ще се насочат в определена посока.

В този случай възможните извършители ставаха трима, плюс един четвърти, много малко вероятен — мосю Жан Дюпон, който първи заговори за ужилването и който седеше толкова близо до мадам Жизел, до самата пътека, че спокойно би могъл да стане и да забие шипа във врата й, без никой да забележи. От друга страна, много се съмнявах, че би поел такъв голям риск.

Съсредоточих се върху проблема с осата. Ако убиецът я беше донесъл със себе си на борда на самолета, у него би трябвало да има нещо като кутийка, в която да я държи. Затова и проявих такъв интерес към вещите на пътниците — към тези в джобовете и в багажа им.

И тук попаднах на нещо напълно неочаквано. Открих това, което търсех, само че не у този, у когото очаквах. В джоба на мистър Норман Гейл имаше празна кибритена кутия. Според показанията на всички пътници мистър Норман Гейл изобщо не бе минавал по пътеката покрай мястото на мадам Жизел. Той само е ходил до тоалетната в предния край на салона и се е върнал на мястото си.