Агата Кристи - Смърт в облаците

Той се усмихна мило на Джейн.

— Мъките на писателя!

След това мина покрай нея и отиде до една библиотека.

— Позволете ми да ви подаря нещо.

Върна се с книга в ръка.

— Уликата на аления лист. Струва ми се споменах, че това е книгата, в която описвам убийство с отровен шип и тръба.

— Хиляди благодарности. Много мило от ваша страна.

— Няма защо — отговори мистър Кланси и рязко се обърна към Джейн. — Виждам, че не използвате стенографската система на Питман.

Джейн стана аленочервена. Поаро й се притече на помощ.

— Мис Грей е много съвременна секретарка. Тя използва най-новата система, създадена в Чехословакия.

— Така ли? Какво изумително място трябва да е Чехословакия! Изглежда всичко се внася оттам — обувки, стъкло, ръкавици, а сега и стенографска система. Наистина изумително!

Той се ръкува и с двамата.

— Ще ми се да можех да помогна повече.

Оставиха го в разхвърляната стая загледан в гърбовете им и усмихнат замечтано.

От къщата на мистър Кланси до „Монсеньор“ отидоха с такси. Там ги очакваше Норман Гейл.

Поаро поръча бульон и печено пиле.

— Е? — попита Норман. — Как мина?

— Мис Грей се оказа първокласна секретарка — отговори Поаро.

— Не мисля, че се справих чак толкова добре — намеси се Джейн. — Той забеляза драсканиците ми, когато мина зад мен. Струва ми се, че е много наблюдателен.

— Значи сте забелязали това? Добрият стар мосю Кланси не е толкова разсеян, колкото изглежда.

— Наистина ли ви трябваха тези адреси? — попита Джейн.

— Може да се окажат полезни. Да.

— Но ако полицията…

— Ах, да, полицията. Но аз няма да задам същите въпроси, които е задала полицията. Макар че, честно казано, съмнявам се изобщо дали са задавали въпроси. Виждате ли, те знаят, че туземската тръба, намерена в самолета, е купена от американец в Париж.

— В Париж? От американец? Но сред пътниците нямаше никакъв американец!

Поаро й се усмихна мило.

— Точно така. Сега вече имаме и американец, за да се усложнят нещата още повече. Ето това е!

— И е бил мъж? — попита Норман.

Поаро го изгледа озадачено.

— Да — отговори той. — Тръбата е купил мъж.

Сега пък Норман придоби озадачен вид.

— Както и да е — каза Джейн, — не е бил мистър Кланси. Той вече има една такава тръба, защо ще му да купува още една.

Поаро кимна.

— Точно така трябва да действаме. Ще подозираме всички и след това ще заличаваме невинните от списъка.

— А колко са заличени досега? — попита Джейн.

— Не толкова много, колкото може би си мислите, мадмоазел — отговори Поаро и премигна. — Виждате ли… Всичко зависи от мотива.

— Имало ли е… — Норман Гейл замълча и след това добави притеснено: — Не искам да си пъхам носа в някакви тайни, но няма ли документи за дейността на тази жена?

Поаро поклати глава.

— Цялата й документация е изгорена.

— Жалко.

— Да, наистина. Но изглежда, че мадам Жизел наред с даването на заеми е събирала и злепоставяща информация за клиентите си, за да си гарантира връщането им, а това вече разширява възможностите. Ако предположим, че мадам Жизел е научила за някое криминално престъпление… например опит за убийство…

— А има ли основания да се предполага подобно нещо?

— О, да — отговори Поаро бавно. — Има. Единственият писмен документ, с който разполагаме по този случай.

Той погледна заинтригуваните лица на двамата и въздъхна.

— Е, добре — изрече Поаро след малко. — Това е положението. Хайде да поговорим за нещо друго. Например как се отрази тази трагедия на личния ви живот.

— Ужасно е да го кажа, но на мен ми се отрази добре — отговори Джейн и разказа как са й повишили заплатата.

— Да наистина. Това не е лошо, но вероятно няма да продължи дълго. Всяко чудо за три дни, както казват.

— Така е — съгласи се тя и се засмя.

— Но в моя случай чудото изглежда ще продължи повече от три дни — намеси се Норман.

Той обясни какво се е случило. Поаро го изслуша със съчувствие.

— Както казахте — отбеляза той замислено накрая, — при вас това положение няма да трае три дни или три седмици, или три месеца. Сензациите умират бързо… Но страхът — не.

— Смятате ли, че трябва да изтърпя всичко това?

— А имате ли някаква друга идея?

— Да. Мога да зарежа всичко, да замина за Канада или някъде другаде и да започна всичко отначало.

— Това би било много жалко — каза Джейн.

Норман я погледна.

Поаро тактично се зае с пилето си.