Агата Кристи - Смърт в облаците

— Да се намери убиецът — отговори Джейн.

— Справедливостта — добави Норман Гейл.

Поаро поклати глава.

— Има по важни неща от откриването на убиеца. „Справедливост“ е хубава дума, но понякога е трудно да кажем какво точно означава тя. Според мен най-важното е да се свалят всякакви подозрения от невинните.

— О, естествено — каза Джейн. — Не ще и дума. Ако някой е несправедливо обвинен…

— Дори не и това. Може да няма никакви обвинения. Но докато не се докаже без никакво съмнение, че някой е виновен, всички свързани по един или друг начин с убийството ще страдат в една или друга степен.

— Колко вярно е това — каза натъртено Норман Гейл.

— Нима не го изпитахме сами? — допълни Джейн.

Поаро погледна единия, после другия.

— Значи вече сте започнали да изпитвате верността на думите ми на свой гръб.

Той изведнъж забърза.

— А сега трябва да свърша една работа. Тъй като тримата имаме обща цел, нека обединим усилията си. Смятам да посетя нашия изобретателен приятел, мистър Кланси. Предлагам мадмоазел да ме придружи като моя секретарка. Ето ви един бележник и молив, мадмоазел, за да стенографирате.

— Но аз не владея стенография!

— Предполагам, че не владеете. Но имате бърз ум, интелигентност… Можете да правите драскулки по листа, които да напомнят стенография, нали? Добре. Предлагам мистър Гейл да ни чака след един час на горния етаж в „Монсеньор“. Добре. Тогава ще поговорим.

И веднага след това Поаро отиде до звънеца и го натисна.

Джейн го последва леко замаяна, стиснала в ръка бележника и молива.

Гейл отвори уста, за да възрази, но след това премисли и се отказа.

— Добре — каза той. — След час в „Монсеньор“.

Вратата отвори една доста навъсена възрастна жена, облечена в черно.

— Мистър Кланси? — попита Поаро.

Тя се отдръпна и двамата с Джейн Влязоха.

— За кого да предам, сър?

— За Еркюл Поаро.

Навъсената жена ги заведе на първия етаж и отвори една врата.

— Мистър Еркюл Поаро — обяви тя.

Поаро веднага разбра до каква степен са в сила думите, които Кланси бе казал за себе си на летището — че не е подреден човек. Стаята — продълговата, с три прозореца на дългата страна, с рафтове и библиотеки покрай останалите — беше в пълен хаос. Навсякъде имаше пръснати хартии, картонени папки, банани, бутилки бира, отворени книги, възглавнички от канапета, тромбон, порцеланови чаши, гравюри и изумително множество автоматични писалки.

В центъра на тази бъркотия Мистър Кланси се бореше с някакъв фотоапарат и касетка с филм.

— Боже мой! — възкликна мистър Кланси, когато обявиха за посетителите. Той остави фотоапарата и касетката с филма изпадна от него. След това тръгна към тях с протегната ръка. — Радвам се, че ви виждам.

— Помните ме, надявам се? — попита Поаро. — Това е секретарката ми, мис Грей.

— Как сте, мис Грей? — Мистър Кланси се ръкува с нея и след това се обърна към Поаро: — Да, разбира се, че ви помня… Поне… къде точно беше… Не се ли видяхме в клуб „Череп и кости“?

— Пътувахме заедно от Париж и в самолета се случи нещо лошо.

— Но да, разбира се — каза мистър Кланси. — И мис Грей също! Но не знаех, че е ваша секретарка. Имах чувството, че работи в някакъв фризьорски салон… или нещо подобно.

Джейн погледна Поаро угрижено.

Белгиецът беше напълно готов за ситуацията.

— Точно така — отвърна той. — Като една наистина добра секретарка мис Грей понякога трябва да постъпи временно на работа… разбирате, нали?

— Да, естествено — отвърна мистър Кланси. — Бях забравил. Вие сте детектив… Истински детектив… Не като онези от Скотланд Ярд. Частен детектив. Моля седнете, мис Грей. Не, не там… Струва ми се, че на този стол разлях портокалов сок. Ако преместя тези папки… О, Боже, всичко падна на пода. Няма значение. Вие седнете тук, мистър Поаро… Така е добре, нали? Облегалката всъщност не е счупена.

Само скърца малко, ако се облегнеш на нея по-силно. Е, може би е по-добре да не се облягате много. Значи частен детектив. Като моя Уилбрахам Райе. Читателите много го харесаха. Той гризе ноктите си и яде много банани. Не знам защо го направих да гризе ноктите си… доста отвратително нещо… но така е. В началото започна да си ги гризе и сега трябва да го прави във всяка следваща книга. Малко монотонно. Бананите не са толкова зле. Дори са забавни… престъпникът може да се подхлъзне на кората им… Аз самият обичам банани, затова ми се забиха в главата… Но не си гриза ноктите. Малко бира?