Агата Кристи - Смърт в облаците

— Не искам да заминавам никъде — добави Норман.

— Ако открия кой е убиецът на мадам Жизел, няма да има нужда да ходите никъде — каза Поаро весело.

— Мислите ли наистина, че ще се справите? — попита го Джейн.

Поаро я погледна с упрек.

— Ако човек подходи към някакъв проблем систематично и методично, не би трябвало да има проблем при решаването му… никакъв — отсече Поаро.

— Разбирам — отвърна Джейн, без да разбира.

— Но бих се справил по-бързо, ако имах помощ.

— Каква помощ?

Поаро остана мълчалив за момент. След това каза:

— Помощта на мистър Гейл. А може би по-късно и вашата помощ, мадмоазел.

— Какво мога да направя? — попита Норман.

Поаро го изгледа с присвити очи.

— Боя се, че няма да ви хареса — предупреди той.

— Какво е то? — настоя младият човек.

Много деликатно, за да не накърни чувствата на домакините си, Поаро пусна в действие клечката за зъби. След това каза:

— Да си призная, трябва ми изнудвач.

— Изнудвач? — възкликна Норман и погледна Поаро, сякаш не вярваше на ушите си.

Поаро кимна.

— Точно така. Изнудвач.

— Но за какво?

— Ами за да изнудва.

— Да, но кого, защо?

— Защо си е моя работа — отговори Поаро. — А кого… — Той замълча за момент и след това продължи със спокоен делови глас: — Чуйте плана ми. Ще напишете една бележка до графиня Хорбъри, тоест аз ще ви я продиктувам, а вие само ще пишете. Ще я означите с „Лично“. В нея ще поискате среща с графинята. Ще се представите като човек, летял заедно с нея за Англия в определен случай. Освен това ще споменем, че някои от делата на мадам Жизел са попаднали в ръцете ви.

— И какво после?

— После ще ви поканят на среща. Ще отидете и ще кажете някои неща… Аз, разбира се, ще ви инструктирам подробно. Ще поискате, да речем, десет хиляди лири.

— Вие сте полудял!

— Ни най-малко — отговори Поаро. — Може да се каже, че съм ексцентричен, но не и луд.

— Ами ако лейди Хорбъри се обади в полицията? Ще ме вкарат в затвора!

— Няма да се обади в полицията.

— Не можете да знаете това.

— Mon cher, на практика аз знам всичко.

— И освен това тази идея не ми харесва.

— Няма да вземете десетте хиляди лири… ако това може да успокои съвестта ви — каза Поаро весело.

— Да, но слушайте, мосю Поаро… Това, което предлагате, може да ме опозори за цял живот!

— Дрън-дрън. Тази дама няма да отиде в полицията… Мога да ви уверя в това.

— Може да каже на съпруга си.

— Няма да каже на съпруга си.

— Не ми харесва идеята.

— А харесва ли ви да изгубите пациентите си и да погубите кариерата си?

— Не, но…

Поаро му се усмихна мило.

— Предполагам, че се отвращавате от подобни неща… Много естествено. Освен това имате рицарски дух. Но мога да ви уверя, че лейди Хорбъри не заслужава подобно благородно отношение… Тя, както се казва, не е цвете за мирисане.

— Както и да е, тя не може да е извършила убийството.

— Защо?

— Защо? Защото щяхме да я видим. Аз и Джейн седяхме срещу нея.

— Вие сте предубеден. Аз пък искам да съм наясно с нещата… Искам да съм сигурен.

— Не ми допада идеята да шантажирам една жена.

— A, mon Dieu! Какво ли няма на този свят! Няма да има шантаж. Просто трябва да произведете нужния ефект. След това, когато почвата е подготвена, ще се намеся аз.

— Ако вляза в затвора… — каза Норман.

— Не, не, не! В Скотланд Ярд ме познават много добре. Ако се случи нещо непредвидено, аз ще поема цялата отговорност. Но, уверявам ви, няма да се случи нищо, освен това, което предвиждам.

Норман въздъхна и се предаде.

— Добре, ще го направя. Но никак не ми харесва цялата работа.

— Добре. Вземете молив. Ето какво ще напишете.

И Поаро започна да диктува бавно.

— Това е — завърши той. — По-късно ще ви кажа какво да говорите пред графинята. Кажете ми, мадмоазел, ходите ли на театър?

— Да, доста често — отговори Джейн.

— Това е добре. Гледали ли сте, например пиесата „Там долу“?

— Да, преди около месец. Хареса ми.

— Американска пиеса, нали?

— Да.

— Помните ли ролята на Хари, изпълнявана от мистър Реймънд Бараклъф?

— Да, беше много добър.

— Смятате ли, че е привлекателен?

— Да, много.

— И сексапилен?

— Определено — отговори Джейн и се засмя.

— А само това или мислите, че е и добър актьор?

— О, игра много добре.

— Трябва да отида да го гледам — каза Поаро.

Джейн се вгледа в него озадачена.

Какъв странен дребен човек! Скача от тема на тема като птичка от клон на клон!