Агата Кристи - Смърт в облаците

Поаро подаде на стареца страницата, откъсната от списание „Скеч“.

Последва пауза. Възрастният човек се сепна едва забележимо.

— Съгласен сте, нали? — попита Поаро.

— Добре изглеждат тези двамата — измърмори старецът и върна страницата. — Ако бяха съвсем без дрехи, щеше да е горе-долу същото.

— А — каза Поаро, — това е защото напоследък сме открили колко полезно е слънцето за кожата. Плажното облекло е доста удобно.

Жорж се засмя пресипнало и се отдалечи, а Поаро и Фурние излязоха на огряната от слънцето улица.

По време на обяда — такъв, какъвто бе препоръчал Поаро — дребният белгиец извади малкия черен бележник.

Фурние се оживи, макар и да беше ядосан заради постъпката на Елиз. Поаро започна да го увещава:

— Но това е естествено! Съвсем естествено! Полицията? Това винаги плаши хората от този тип. Струва им се, че се забъркват кой знае в какво. Така е навсякъде, във всяка страна.

— Ето това е вашето предимство — отговори Фурние. — Един частен детектив може да измъкне много повече информация от свидетелите, отколкото който и да било полицай, използващ официалните си пълномощия. Но тази монета има и друга страна. Ние имаме досиета, разполагаме с цяла една огромна организация.

— Ето защо трябва да работим заедно — усмихна се Поаро. — Този омлет е превъзходен.

В паузата между омлета и сиренето Фурние разгърна черния бележник и записа нещо в своя.

— Прочетохте ли го? — вдигна той поглед към Поаро след малко.

— Не, само хвърлих един поглед. Ще позволите ли?

Поаро пое бележника от Фурние.

Когато поставиха сиренето пред тях, белгиецът остави бележника и погледите на двамата се срещнаха.

— Има някои бележки… — започна Фурние.

— Пет — каза Поаро.

— Да, съгласен съм. Пет са.

Той прочете записаното в бележника си:

CL 52 Английска аристократка. Съпруг.

RT 362 Лекар. Харли стрийт.

MR 24 Фалшиви антики.

XVB 724 Англия. Злоупотреба.

GF 45 Опит за убийство. Англия.

— Отлично приятелю — каза Поаро. — Умовете ни работят в чудесен синхрон. От всичко в този малък бележник, струва ми се, само тези пет неща могат да бъдат свързани по някакъв начин с пътниците от самолета. Хайде да ги обсъдим едно по едно.

— Английска аристократка. Съпруг — каза Фурние. — Това би могло да се отнася за лейди Хорбъри, Доколкото разбрах, тя е закоравяла комарджийка. Нищо по-естествено от това, да вземе пари назаем от мадам Жизел. Нейните клиенти са били именно от този тип. Думата „съпруг“ може да означава две неща. Или Жизел е очаквала съпругът да плати дълговете на жена си, или е знаела някаква тайна на лейди Хорбъри, която е заплашвала да издаде на мъжа й.

— Точно така — съгласи се Поаро. — И двете обяснения са възможни. Аз лично съм по-склонен да приема второто, а освен това съм готов да се обзаложа, че жената, посетила мадам Жизел преди заминаването й, е лейди Хорбъри.

— Значи така смятате?

— Да и предполагам, че и вие сте на същото мнение. Според мен в поведението на нашия портиер има нещо рицарско. Доста странна ми се вижда упоритостта, с която отричаше да си спомня каквото и да било за посетителката. Лейди Хорбъри е много красива жена. Освен това забелязах как се стресна… о, беше едва забележимо… когато му показах нейната снимка по бански костюм. Да, сигурен съм, че онази нощ при мадам Жизел е била лейди Хорбъри.

— Значи я е последвала до Париж от Ле Пине — каза Фурние бавно. — Изглежда е била доста отчаяна.

— Да, предполагам, че е било така.

Фурние го изгледа с любопитство.

— Само че то не съвпада с теорията ви?

— Приятелю, както вече казах, убеден съм, че разполагам с улика, която води в погрешна посока… До голяма степен се намирам на тъмно. Уликата не може да е фалшива и все пак…

— Не желаете ли да ми кажете за какво става дума? — попита Фурние.

— Не, защото може и да не съм прав, разбирате ме, нали? Може да съм тръгнал в погрешна посока. Ако е така, бих могъл да отклоня и вас от правия път. Не, по-добре е всеки да работи по своята версия. Да продължим със записките в бележника.

— RT 362 Лекар. Харли стрийт. — прочете Фурние.

— Не е изключено да става дума и за доктор Брайънт. Тук нямаме много на какво да се опрем, но не бива да изоставяме тази възможност напълно.

— С това, разбира се, ще се заеме инспектор Джеп.

— И аз — добави Поаро. — Аз също имам пръст в тази работа.

— Фалшиви антики — прочете Фурние. — Доста съмнително, но не е изключено да се отнася за Дюпон. Аз лично не бих повярвал това. Дюпон е археолог със световна слава. Има много добра репутация.