Агата Кристи - Завесата (Последният случай на Поаро)

Той изсумтя ядосано.

Аз реших, че вероятно има нещо вярно в това, което ми каза. Но останах изненадан, че Бойд Карингтън може да харесва мисис Франклин, която по всичко личеше, че е болнаво създание, макар и хубава, с някаква крехка, сладникава, красота. А самият Бойд Карингтън бе изпълнен с жизненост и енергия, което ме караше да мисля, че той не би имал търпението да живее с инвалид от невротичен тип. Но Барбара Франклин сигурно е била много хубаво момиче, а много мъже, особено идеалистите, към които причислявах и Бойд Карингтън, не забравят лесно някогашните си впечатления.

Когато слязохме долу, мисис Лътръл се нахвърли върху нас и предложи да играем бридж. Аз се извиних с обяснението, че трябва да се видя с Поаро.

Заварих приятеля си в леглото. Къртис се мотаеше из стаята и подреждаше, но след малко излезе и затвори вратата зад себе си.

— Дявол да ви вземе, Поаро — започнах аз, — вас и проклетият ви навик да криете всичко за себе си. Цяла вечер се опитвах да открия кой е този X.

— И това сигурно ви е разсеяло — забеляза приятелят ми. — Никой ли ле забеляза вашата разсеяност, а може би са ви попитали защо сте такъв?

Почувствах, че леко се изчервявам, защото си спомних за въпросите на Джудит. Мисля, че Поаро забеляза смущението ми. Видях, че на устните му се появи подигравателна усмивка. Въпреки това, той ме попита:

— И до какво заключение стигнахте на този етап?

— Ще ми кажете ли, ако съм прав?

— Разбира се, че не.

Загледах се внимателно в лицето му.

— Помислих си дали не е Нортън…

Изразът на лицето му остана непроменен.

— Не че съм имал някакво основание за това — продължих аз. — Дойде ми наум, че той е най-малко подозрителен сред всички останали. И освен това той е… незабележим. Предполагам, че убиецът, когото търсим трябва да е незабележим на вид.

— Това е така. Но съществуват повече начини човек да бъде незабележим, отколкото вие си мислите.

— Какво имате предвид?

— Да предположим, чисто хипотетично, че ако някой престъпен тип се появи някъде няколко седмици преди убийството без видима причина, той несъмнено ще бъде забелязан. Няма ли да е по-добре, ако този непознат човек, за да остане незабелязан, се заеме с някакво безобидно занимание, като например риболов.

— Или пък да наблюдава птиците — съгласих се аз. — Да, но аз именно това казах.

— От друга страна — продължи Поаро, — може би е още по-добре, ако убиецът е добре позната личност — да кажем, че той би могъл да е месарят. Това ще му даде още едно предимство, тъй като никой не обръща внимание на кървавите петна по престилката на месаря!

— Но това е смешно. Всеки ще разбере, ако месарят се е скарал с хлебаря.

— Но не и ако месарят е станал месар, само за да има възможност да убие хлебаря. Човек винаги трябва да поглежда и назад, приятелю мой.

Загледах се внимателно в него, като се опитвах да определя дали има нещо скрито в думите му. Ако в тях имаше нещо определено, то сякаш ме насочваше към полковник Лътръл. Дали пък той не бе открил умишлено семейния пансион, за да може да убие някой от гостите?

Поаро поклати леко глава и рече:

— Няма да разберете нищо от лицето ми.

— Вие наистина ще ме подлудите, Поаро — казах с въздишка аз. — Във всеки случай, Нортън не е единственият, когото подозирам. Какво ще кажете за онзи тип Алъртън?

По лицето му пак нищо не можеше да се разбере, когато ме попита:

— Вие не го харесвате, нали?

— Не, никак.

— Аха. Той е това, което наричате противен субект. Така ли е или не?

— Категорично да. Вие не мислите ли така?

— Естествено. Той е мъж — бавно рече Поаро, — който се харесва много на жените.

— Как могат жените да бъдат толкова глупави — презрително възкликнах аз. — Какво намират толкова в човек като него?

— Кой може да ни каже? Но винаги е било така. Опасният тип — жените винаги го харесват.

— Но защо?

Поаро сви рамене.

— Вероятно забелязват в него нещо, което ние не виждаме.

— Но какво е то?

— Опасността, може би… Всеки човек, приятелю, в живота си иска да се сблъска с опасността. Някои я търсят по косвен начин — като при борбата с бикове. Други обичат да четат за нея: Трети я откриват във филмите. Но аз съм сигурен в едно — прекалената сигурност е непривлекателна за човешката природа. Мъжете откриват опасността по най-различни пътища, но на жените не им остава друго, освен да търсят опасността в любовните авантюри. Това е причината вероятно, че те с радост посрещат нещо, което им напомня за тигъра — скритите нокти или пък коварния скок. Порядъчният мъж, от когото може да излезе добър и мил съпруг, те подминават.