Агата Кристи - Завесата (Последният случай на Поаро)

— Но наистина — продължи мисис Франклин, — Джон кара вашата клета дъщеря да работи прекалено много. Той е такъв експлоататор. Ти наистина си експлоататор, признай си, Джон.

Съпругът й стоеше до прозореца и гледаше навън. Той си свирукаше с уста и дрънкаше с дребните монети В джоба си. Въпросът на жена му го стресна.

— Какво каза, Барбара?

— Казах, че преуморяваш с работа горката Джудит Хейстингс по най-безсрамен начин. Но след като капитан Хейстингс е вече тук, ние двамата ще се съюзим и няма да ти го позволяваме повече.

Добродушните закачки не бяха силната страна на доктор Франклин. Той изглеждаше неясно объркан и се обърна озадачено към Джудит. Успя да промърмори:

— Трябва да ми кажете, ако прекалявам.

— Те просто се опитват да се пошегуват — успокои го Джудит. — Но като стана въпрос за работа, исках да ви попитам за онова петно на втория диапозитив, нали се сещате, онова, дето…

Той се обърна енергично към нея и я прекъсна:

— Да, да. Предлагам, ако нямате нищо против, да отидем до лабораторията. Искам да бъда съвсем сигурен, че…

Продължавайки да говорят, те излязоха от стаята.

Барбара Франклин се облегна върху възглавниците и въздъхна. Сестра Крейвън се обади неочаквано, а в гласа й се усещаше негодувание:

— Според мен, мис Хейстингс е експлоататорът!

Мисис Франклин отново въздъхна. После измърмори:

— Чувствам се съвсем непълноценна. Зная, че би следвало да проявявам повече интерес към работата на Франклин, но просто не мога да го направя. Предполагам, че нещо не е наред с мен, но…

Думите й бяха прекъснати от краткото изсумтяване на Бойд Карингтън, който бе застанал до камината.

— Глупости, Бабс — рече той. — Нищо ти няма. Недей да се безпокоиш.

— Но, Бил, скъпи, аз наистина съм обезпокоена. Толкова се тревожа за себе си. Всичко е така неприятно, че не мога да не мисля без да се тревожа. Морските свинчета, плъховете и всичко останало. Уф! — Тя потръпна от отвращение. — Знам, че може да изглежда смешно, но аз се чувствам ужасно глупаво. Направо се побелявам. Иска ми се просто да си мисля само за хубави неща — за птичките, цветята и за детските игри. Разбираш ме, нали, Бил?

Той се приближи към нея и взе ръката й, която тя бе протегнала умолително към него. Когато я погледна, изразът на лицето му беше съвсем друг, почти нежен. Промяната на изражението му ми направи силно впечатление, защото Бойд Карингтън бе наистина мъжествен човек.

— Ти действително не си се променила много, откакто беше на седемнайсет години, Бабс — каза той. — Помниш ли онази беседка във вашата градина, басейнчето за птичките и кокосовите орехи?

Той се обърна към мен и добави:

— Барбара и аз сме стари приятели от детинство.

— Стари приятели от детинството ли? — протестира тя.

— О, аз не отричам, че ти беше петнайсет години по-млада от мен. Но аз си играех с тебе като с играчка, когато бях вече младеж. Носех те на конче, мила моя. А после, когато се върнах у дома, открих, че си станала хубава млада дама — тъкмо, когато се готвеше да навлезеш в Света на големите, а аз се опитах да ти помогна, като те водех на игрището за голф и те учех да играеш. Помниш ли всичко това?

— О, Бил, мислиш ли, че бих могла да го забравя?

— Родителите ми живееха в този район — обясни ми тя. — А Бил обичаше да идва на гости на стария си чичо, сър Евьрард, в Нейтън.

— А какъв мавзолей бе тая къща — и още е — забеляза Бойд Карингтън. — Понякога страшно ми се прищява да я направя обитаема.

— О, Бил, къщата може да бъде прекрасна — нямам никакво съмнение в това!

— Да, Бабс, но бедата е в това, че аз нямам никакво въображение. Бани и няколко наистина удобни стола — това е всичко, за което мога да се сетя. Необходима е женска ръка.

— Аз ти казах, че ще дойда да помогна. Обещавам ти наистина.

Сър Уйлям погледна несигурно към сестра Крейвън.

— Ако си достатъчно здрава, мога да те закарам до там. Сестро, вие как смятате?

— О, да, сър Уйлям. Аз наистина смятам, че на мисис Франклин ще й се отрази добре — ако внимава и не се преуморява, разбира се.

— Уговорихме се значи — реши Бойд Карингтън. — А сега трябва да се наспиш добре. За утре трябва да бъдеш в добра форма.

Пожелахме й лека нощ и си тръгнахме заедно. Докато слизахме по стълбите, Бойд Карингтън пресипнало рече:

— Нямате представа какво прекрасно създание бе тя, когато бе седемнайсетгодишна. Аз бях се върнал от Бирма — съпругата ми почина там, нали знаете. Няма смисъл да ви казвам, че напълно загубих ума си по нея. Тя се омъжи за Франклин три или четири години по-късно. Но недейте да си мислите, че бракът им е бил щастлив. Мисля си, че именно бракът им е причината за разклатеното й здраве. Тоя мъж не я разбира, нито пък я цени. А тя е много чувствителна. Според мен, нейната чувствителност е на нервна почва. Изведеш ли я някъде, поразвеселиш ли я малко — тя става друг човек! Но онзи проклет касапин се интересува само от епруветките си и от западноафриканските туземци и обичаи.