Джейн Кренц - Споделен сън

— Нещо такова. — Колби реши да се постарае, дори и прекрасната дама да не желаеше да бъде освобождавана.

Пристигнаха във Фулбрук Корнърс късно вечерта, а на следващия ден Колби се върна към работата си върху „Кървавата мъгла“. Напоследък беше изоставил работата и ставаше нетърпелив от бавния напредък на книгата.

Той не беше напълно безчувствен към отношението на Даяна към кариерата й, помисли си той, докато отваряше файла на трета глава от „Кървавата мъгла“ в компютъра. Знаеше как ще се почувства ако някой му кажеше, че трябва да зареже писането, като самоубийство.

Но той не я молеше да зареже кариерата си. Просто искаше да му се довери достатъчно и да се оттегли за малко, докато нареди приоритетите си.

Амазонките бяха неотстъпчиви, упорити, войнствени. Очевидно имаха нужда от силен мъж, който да ги овладее и да им покаже какво е да си обгрижена жена.

Колби се усмихна лукаво на себе си, когато трета глава се появи на екрана. Даяна би го удушила, ако знаеше за какво си мисли. Той не беше виновен, че понякога тя провокираше примитивната му природа.

Колби се загледа в последния параграф, който беше написал, преди да заминат за Портланд:

Банър коленичи на върха на водопада и се загледа във водата, докато тя се превръщаше в кърваво червена на светлината на изгряващото слънце. Той знаеше, че някой ден щеше да се върне в пещерата зад воала от гърмяща вода. Предишната нощ силите се задействаха, докато той спеше в нишата и сънуваше деня, когато отново се завръща тук.

Но разбираше, че този ден е далеч в бъдещето. Беше едва на седемнадесет години. Имаше много да научи, преди да се завърне и да разкрие древните тайни зад водопада. Знаеше, че първото нещо, което трябва да направи, е да се превърне в мъж. Банър се чудеше колко ли време е необходимо за това и не разбираше, че самият факт, че задава този въпрос, означава, че процесът е започнал.

Не беше трудно да се познае откъде Колби беше почерпил вдъхновение за тази история, помисли си той и се зае с работа. Не беше забравил нощта, която прекара в пещерата „Окованата жена“, когато беше тийнейджър. Оттогава я сънуваше.

Изглежда Даяна проявяваше разбиране по отношение на писането му. Тя го оставяше да твори и не се оплакваше. Отиде в града с буика си, за да прибере пощата и да напазарува. През целия ден остави Колби да пише.

Хубавото на това да си женен за целенасочена делова жена е, че тя не те отрупва с въпроси за работата ти помисли си Колби, докато пийваше кафе. Тя умееше да се забавлява и без помощта на мъж.

Когато най-после той изключи малкия компютър късно същата вечер, разбра, че е станало време за вечеря. Колби се изправи, протегна се и подуши уханието от кухнята. Ориз и пържени зеленчуци. Някой ден щеше да се наложи да седне с Даяна и да й покаже как да ползва готварската книга.

Имаше много неща, на които искаше да я научи.

Той погледна през прозореца към малката спортна количка на Брандън и реши да покаже на Даяна как да се забавлява. От разказите й за себе си той беше разбрал, че е била ощетена през юношеските си години.

— Искаш ли да отидем до водопада „Окованата жена“ с колата и да го направим тази вечер? — попита Колби, докато влизаше в кухнята.

Даяна извърна глава, изумено.

— Да искам какво?

— Добре ме чу. — Той си взе една бисквита и крема сирене. — Каза ми, че в училище никога не си излизала на срещи. Обзалагам се, че никога не си преживявала тръпката да правиш любов на задната седалка.

Даяна вдигна поглед към тавана.

— Признавам, че съм пропуснала този специален ритуал на младостта.

— Не се тревожи, не е късно. — Той се облегна на плота и взе да дъвчи бисквитата. Усмихна се, защото знаеше, че идеята я заинтригува. — Ще отидем с маздата.

— Колата на Брандън няма задна седалка — отбеляза тя сдържано, докато режеше на ленти зеления пипер. — Нали щеше да използваш задна седалка?

— Със сигурност няма да вземем твоята кола. Много скучна е. Колата на Брандън е стилна. Освен това, става и на предната седалка.

— Имал си доста опит в онзи корвет, когато си бил ученик в гимназията, така ли е?

Колби я погледна замислено.

— Трудно ми е да си спомня. Минаха двадесет години. Но мисля, че ще си спомня веднага, щом паркирам колата.

Даяна се изкиска. Беше прекрасен кикот. Колби се взря в нея, осъзнавайки, че никога не я беше чувал да се смее така.

— Обзалагам се, че всичко ще си спомниш и то много бързо.

— Ей, да не се оплакваш? Каза ми, че не си имала възможност да излизаш с лоши момчета. И винаги си се чудела защо си пропуснала това. Е, аз ще запълня празнината в образованието ти.