Джейн Кренц - Споделен сън

Даяна осъзна, че се получи пауза в разговора. Колби наблюдаваше Арон с хладно изражение, а Арон учтиво чакаше да го представят. Смутена, Даяна побърза да ги запознае.

— Арон, това е Колби Савагар. Колби, това е Арон Краун, шефът ми в „Карутърс и Иейл“.

— Неин шеф, аха? — Колби пресилено се здрависа с Арон. — Аз съм нейният съпруг.

Даяна се изчерви. Тя се изкашля, когато Арон се обърна към нея шокиран.

— О, да, точно така. Колби е съпругът ми. Пропуснах да спомена, че току-що се омъжих. — По изражението на Колби разбра, че по-късно щеше да чуе коментар за малката си грешка.

— Твоят съпруг? — Арон със закъснение се усмихна. — Е, поздравления тогава. Нямах представа, че се срещаш с някого редовно, Даяна, да не говорим за брак. Къде си крила Колби?

— Във фризера — отвърна самият Колби.

Даяна го погледна ядосано.

— Женени сме от няколко дни — обясни тя на Арон. — И двамата все още свикваме с това, нали, Колби?

— Аз вече свикнах — мрачно заяви Колби. — Ти свикваш по-бавно.

Арон успя да се усмихне учтиво, но изражението му беше някак замаяно.

— Не мога да повярвам. Къде се срещнахте вие двамата?

— Във Фулбрук Корнърс — обясни Даяна кратко с надеждата, че ще сложи край на този необичаен разговор.

— Искаш да кажеш, че се познавате само от няколко седмици? — Арон поклати русата си, добре фризирана глава изненадано. — И сте женени? Не мога да повярвам.

— Опитайте се — посъветва го Колби.

Арон не му обърна внимание, а се обърна към Даяна, дълбоко загрижен.

— Даяна, това не е в твоя стил. Трудно ми е да си представя, че точно ги от всички хора, ще се впуснеш в брак. Просто не си такъв човек. Винаги обмисляш нещата толкова внимателно, преди да действаш. Чакай само колегите ти да разберат. Ще трябва да организираме малко празненство в офиса, за да го отпразнуваме.

— Не планирайте нищо в близкото бъдеще — каза Колби. — Тя все още обмисля дали желае да се върне на работа там, където няма перспектива за жените.

Арон премигна и присви очи. Насочи поглед към Даяна.

— Всички ние, които сме в бизнеса, в един или друг момент трябва да преминем през етапа, когато пропускаме повишение. Трудно е, но е част от корпоративния живот. Винаги има и следващ път. Сигурен съм, че след година-две, управлението ще даде шанс и на Даяна за израстване в кариерата. Между другото, надявах се, че мислиш да прекъснеш отпуската си, Даяна. Винаги си била здравомислещ човек. Толкова дълго отсъствие от работа не е добре за кариерата ти.

— Всъщност, исках да говоря с теб точно за това, Арон.

Той засия от удоволствие.

— Страхотно. Това е нещото, за което искам да говоря и аз най-много, за завръщането ти във фирмата. Както ти казах, липсваше ни в офиса. Кога можеш да започнеш?

— Най-рано на първи септември — хладно отвърна Колби. Суровият му поглед възпря Даяна да му противоречи.

— Та това е чак след месец. — Арон изглеждаше дълбоко разочарован.

— Колби трябва да приключи книгата, върху която работи — обясни Даяна, подразнена от това, че Колби отговори вместо нея. Тя се оживи. — Предполагам, че мога да се върна в Портланд малко по-рано, отколкото планирах.

— Не, няма да се връщаш по-рано. — В гласа на Колби се долавяше строгост и хладина.

Даяна побесня, но запази самообладание. Последното нещо, което искаше, е да провокира спор, който ще я изложи пред Арон Краун. Имиджът беше всичко в бизнеса. Трябваше да запази своя имидж на хладна, спокойна и компетентна жена, която владее брака си, както и кариерата си. Тя се усмихна учтиво.

— Ще ти се обадя, когато изясня плановете си — рече тя на Арон. Няма защо да го кара да си мисли, че е нетърпелива, помисли си тя.

— Ще чакам — бързо отвърна Арон и я потупа по рамото. — Очаквам с нетърпение да работим отново заедно, Даяна. Бива си те. Дяволски те бива. Сигурен съм, че с малко повече опит зад гърба си, ще достигнеш върха. Сега се пази и приятен меден месец. Обади ми се, веднага щом изясниш плановете си. — Усмихна се на Колби високомерно и се отдалечи към компанията си. Колби погледна Даяна ядосано.

— Знаеш ли какво ти трябва?

Тя облиза устни. Не можеше да разбере настроението му.

— Какво?

— Практика.

Тя го погледна неразбиращо.

— В какво?

— В изкуството да бъдеш съпруга. Цяло чудо е, че не забрави името ми, за разлика от факта, че си омъжена за мен.

Даяна овладя порива си за шега.

— Съжалявам — измънка тя и прикри усмивката си със салфетката. — Бях неподготвена. — А не биваше да се чувства неподготвена, помисли си тя. В този ресторант често идваха служители на „Карутърс и Иейл“. Беше го предложила на Колби по навик. Наистина не беше изненадващо, че срещна Арон тук тази вечер.