Джейн Кренц - Споделен сън

— Тих отзвук на сладострастна кулминация — сериозно обясни Даяна. Искаше й се той да започне да се движи в нея. Едва устояваше на силното, обземащо я усещане от факта, че той се намираше в нея.

— Тих отзвук на сладострастна кулминации, ала-бала — измърмори Колби. — Ти си крещиш. В прегръдката ми ставаш дива и крещиш. Тази нощ ще те накарам да крещиш.

— Така ли? — Даяна се отказа да го разубеждава. Вълнението властваше над цялото й тяло, обзето от неистова горещина. Изведнъж се почувства като в огън. Тя го обгърна с тяло.

Колби простена:

— О, да, скъпа. Точно това искам. — Той пусна китките й и бавно започна ритмичните си движения. Мускулите на раменете му бяха изпъкнали от напрежение, докато изчакваше тя да достигне кулминация.

Даяна го прегърна с ръце и нозе. И когато най-после настъпи моментът, Колби с наслада поглъщаше виковете й на женска задоволеност от устните й. След миг в тъмнината прозвуча и неговият вик на удовлетвореност.

Носеща се на вълните на негата, Даяна се усмихна на мисълта, която внезапно я осени. Този път всичко беше различно. Този път всичко беше, както трябва.

След известно време Колби се размърда в тъмнината.

— Мислех си. Правех планове.

— Така ли? — прозя се Даяна.

— Време е да ти запишем час при лекаря. Нали чу какво казаха в клиника онзи ден, когато ни дадоха резултатите от тестовете? Трябва да се включим в програма за бъдещи майки и бащи.

Даяна, която почти заспиваше, бързо се събуди.

— В Портланд имам гинеколог. Мога да си взема час при нея. — Даяна се взря в тавана. Толкова много нови неща, за които трябва да се помисли. Толкова много промени в нормалния й живот.

Колби нежно постави длан върху все още плоския корем на Даяна.

— Обади й се и ще отидем с колата до Портланд. Ще си починем малко.

— Ами книгата ти? Мога и сама да отида до Портланд.

— Ще се справя с книгата. И аз ще те закарам до Портланд.

Даяна се опита да си представи какво е, когато друг взема решения вместо теб. От една страна, беше приятно да сподели отговорността. Но от друга, се плашеше, че един мъж поемаше нейната отговорност. Не беше свикнала да се грижат за нея, най-малко някой мъж.

— Престани да се тревожиш за това, скъпа — рече Колби. Беше му забавно. — Ще свикнеш.

— Да не се занимаваш с четене на мисли? — попита тя.

— Не. Но понякога, не е трудно да разбера за какво мислиш.

Тя реши да не му обръща внимание.

— Може би е добра идея да прекараме няколко дни в Портланд. Ще се обадя на Арон Краун и да поговорим дали мога да се върна на работа в „Карутърс и Иейл“ за няколко месеца.

— Няма нужда да се връщаш на работа. Можеш да почакаш, докато се роди детето.

— Само ако не забравяш, че в живота си имаш други приоритети сега.

Тя долови решимостта в гласа му и се опита да го разведри като го подразни лекичко. Даяна се обърна настрани и се опря на лакът.

— Други приоритети? — Съсредоточено прокара нокти по бедрото му.

Понякога се стъписваше колко бързи бяха движенията на Колби, когато пожелаеше. Той я хвана за китката и я повали на гръб. После надвеси над нея силното си тяло, препречвайки лунната светлина. С палец попипа пръстена на лявата й ръка.

— Още два приоритета, за да сме точни, госпожо директор. Аз и бебето. И няма да ти позволя да ги забравиш.

— Как бих могла? — тихо попита тя, тъкмо преди устните му да се впият в нейните.

— Следващото нещо, което трябва да направим, след като вече сме женени и бяхме при лекаря, е да измислим име на детето. — Колби забоде с вилицата си голямо парче сьомга и погледна към Даяна през малката маса в ресторанта. — Какво ще кажеш за Берта Мод, ако е момиче, или Хорас, ако е момче?

— Шегуваш се, нали? — Даяна все още мислеше за разговора с лекарката от предишния следобед. С всеки изминат ден бременността ставаше все по-реална. Колби беше твърдо решен да й помогне да се справи. Всеки път, когато се обърнеше, той й показваше нещо, свързано с бебетата. Тази вечер те се хранеха в един от най-добрите ресторанти в града, но тя с мъка насочваше вниманието си към чудесната храна. Сега Колби искаше да обсъдят името.

— На никое дете не бих дала име като Берта Мод или Хорас. Освен това, е твърде рано да мислим за име.

— Не, не е рано. Ти си склонна да отлагаш, защото се тревожиш за кариерата си.

— Разбирам от кариерата си повече, отколкото от бебета. — Гласовете от съседката маса, както и шумът от приборите заглушиха думите й. Но Колби ги чу.