Джейн Кренц - Споделен сън

Тя му отказа детето, за което той настояваше, и накрая го уби с неговия собствен нож.

Но в мъката и болката си, докато кръвта се стичаше по пръстите й, тя знаеше, че можеше да бъде различно.

— Даяна? — Колби легна до нея. — Какво има?

— Нищо. — Тя бързо поклати глава. — Понякога в мислите ми се появяват епизоди от онези сънища. Чувствам се неспокойна.

— Разбирам. — Той се надвеси над нея. Очите му светеха в тъмнината. — Понякога, както сега, когато ще правим любов, и аз имам подобни образи. Сцени от онези проклети сънища.

— Никога не си ми казвал.

— Не знаех как да ти обясня. Но сега, като знам, че и ти имаш подобни сънища, може би ще ме разбереш.

Той се поколеба за миг и попита:

— Какво сънуваш?

— Виждам те такъв, какъвто си сега — бавно започна тя, търсейки точните думи, — но и като някой, който си бил преди. Войнът, който окова жената в пещерата. Сякаш образът от съня се е вплел в теб. Намираш ли някакъв смисъл?

— Да, за съжаление. Понякога и аз те виждам така.

— Като войн ли?

Колби лекичко я потупа.

— Не, не като войн. — Той си пое въздух. — Като окованата жена, горда и силна, отказваща да се подчини на волята на мъжете.

Даяна почувства лек страх, примесен с вълнение.

— Тя как изглежда, тази другата жена, която виждаш в мен?

— Тя не е друга жена — бавно отговори Колби. — Тя, това си ти. Но малко по-различна. По-примитивна. Нещо като амазонка. Свирепа, арогантна, неукротима. Последният път се държах зле с теб. Не разбирах, че…

— Какво? — Даяна го погледна, когато той внезапно млъкна. Тя беше озадачена и отчаяно любопитна. — Какво искаш да кажеш с това, че си се отнесъл зле с мен?

Колби разтърси глава, сякаш да отпрати образа.

— Скъпа, тези образи са само част от нашите сънища.

— Знам, но е странно, че и двамата сънуваме легендата за пещерата „Окованата жена“. — Даяна прозвуча много сериозно сега.

Колби бавно се усмихна в тъмнината и зъбите му се показаха.

— Ти вълнуваш ли се?

— Не съм казала такова нещо.

Той наведе глава и я целуна в основата на шията.

— Мисля, че се вълнуваш.

— Колби, престани. Искам да поговорим за тези сънища. Нещо става и трябва да го обсъдим.

— По-интересно ще е да го изиграем. Какъв е смисълът да имаш богато въображение, щом не го използваш във въображаемия си свят? — Очите му блестяха сладострастно. Бавно и съсредоточено той доближи тялото си към нейното.

— Колби? — Даяна се размърда, но откри, че нозете й са хванати като в капан от неговите. Тя внезапно осъзна колко по-тежък е всъщност той.

— Скъпа, горещо ли ти е вече? — С едно бързо и ловко движение, той отметна халата в прасковен цвят.

— Не ставай смешен. Честно, Колби, опитвам се да разговарям с теб сериозно, а ти си играеш.

— Мъжът има право да си поиграе малко през първата си брачна нощ. — Той разтвори нозете й с крак.

Даяна потрепери, когато усети как бедрото му се прокрадна между коленете й. Тя си пое въздух, а пръстите й се плъзнаха по гърдите му. Пръстът му проникна в нея, за да изпробва готовността й. Той простена от удоволствие, когато усети влага по ръката си. Очите й се разшириха, докато го наблюдаваше.

Изведнъж Колби стана много голям, много мъжествен, много властен. Само един поглед му беше достатъчен да разбере, че Даяна беше готова да откликне на желанието му.

Погледът му и тялото му я държаха като заложница. Колби нежно хвана китките й и ги сложи от двете страни на главата й върху възглавницата.

— Това достатъчно примитивно ли ти се струва? — попита той със сексапилен и вълнуващо дрезгав глас, докато долната част на тялото му се огъваше върху нея. С ритмични движения той я прелъстяваше, но не проникваше в нея. — Напомня ли ти за война, който си познавала преди?

Даяна простена, когато той бавно започна да потъва в нея.

— С какво ги хранят тези войни днес, че порастват толкова големи?

— Сурово месо.

— О! — Тя затвори очи и тихо извика, когато Колби прониква дълбоко в нея.

Очакваше той да стане същия вълшебник, както преди малко. Тя знаеше, че и двамата щяха да достигнат славна кулминация, но Колби не мърдаше. Остана там, в лоното й. Като държеше ръцете й върху възглавницата, той наведе глава и покри с целувки шията й, достигайки до върховете на гърдите й.

— Колби?

— Хм? — Вниманието му сега беше насочено към долинката между гърдите й.

— Влудяваш ме.

— Добре. Харесва ми, като полудееш. Обичам да те чувам като крещиш.

— Аз не крещя.

— Как го наричаш тогава?