Джейн Кренц - Споделен сън

— Мисля, че не го смятат за герой — спокойно рече Даяна. — Просто са любопитни заради миналото му и заради това, че е написал няколко известни книги.

Еди поклати глава.

— Не е така. Хората винаги са говорели за Колби. Винаги са се интересували от него. Винаги, когато изпадаше в беда, всички в града го одумваха. Бил съм с него в повечето случаи, когато шериф Торп го залавяше, но никой нищо не е казал за мен. Те говореха само за Колби.

— Предполагам, че когато са говорели за него, не са казвали много ласкави неща — напомни му Даяна.

Еди кимна.

— Всички твърдяха, че ще свърши зле. Но както обикновено, Колби се измъкна от ролята на бандит. Някои момчета знаят кога да се спрат.

Половин час по-късно Даяна забеляза, че Колби си проправя път през тълпата към нея. Присви леко очи, щом забеляза възрастната жена, с която разговаряше съпругата му. После леко се усмихна.

— Здравейте, госпожо Гримли — провлачено рече той, докато се приближаваше. — Разказвате набързо на съпругата ми какъв отличен ученик съм бил в часовете по английски език. Бог ми е свидетел, че понякога ставаше доста трудно.

Колби се усмихна, което учуди не само Даяна, но и госпожа Гримли.

— Да, госпожо, така беше. Но нямаше да напиша нито една книга, ако не бяхте вие. Никога не съм си мислел, че ще ви го кажа, но сега е моментът: благодаря за всичките часове, през които ми набивахте в главата английската литература и граматика.

Ейда Гримли засия.

— Моля, Колби. Очаквам с нетърпение следващата ти книга.

— Ето те и теб, татко. Търсех те. — Брандън махна от тълпата. Носеше малък пакет, а Спектър го следваше по петите. Кучето ближеше остатъците от глазура от сватбената торта по муцуната си.

— Какво е това? — попита Колби, сочейки с поглед пакета в ръцете на сина си.

— Подарък. — Брандън почака, докато госпожа Гримли се отдалечи. После погледна Даяна някак извинително. Обърна се към баща си със съвсем сериозно изражение.

— Татко, преди да ти връча сватбения подарък, струва ми се, че трябва да си поговорим като баща и син.

— Така ли? — Колби иронично вдигна вежди.

— Боя се, че е така. — Брандън се изкашля многозначително. — Разбирам, че въпреки всички наши разговори за мъжката репродуктивна система, въпреки всичките лекции за достойнствата на мъжа, който знае как да каже „не“, въпреки всички предупреждения за това колко е трудно на мъжа да спре, когато вече е започнал, и че е по-добре да свърши като използва ръката си, така да се каже, в някои случаи…

— Брандън, ти си единственият ми син и наследник, но ако искаш да доживееш зрялата възраст на двадесетте години, най-добре е да прекратиш тази пледоария.

— Остави ме да говоря, татко. За твое добро е. Както казах, въпреки всичките наши разговори за контрола на раждаемостта и как да си държим ципа затворен, изглежда всичко е било въздух под налягане.

— Брандън…

— Сигурно си представяш колко се изненадах, когато Даяна ме уведоми, че ще си имам братче или сестриче.

— Сине, предупреждавам те, търсиш си майстора. — Ярка червенина бавно покриваше лицето на Колби.

Брандън не му обърна внимание, в красивите му кафяви очи светеше игриво пламъче.

— Сега, когато съм особено развълнуван, че ще ставам батко, чувствам за мое задължение като твой син да запълня някои празнини в знанията ти, които напоследък станаха драстично явни. — Той оживено подаде пакета, увит в цветна хартия. — Заповядай. Сватбен подарък от твоя син, купен от подбуди, които ти си възпитал в мен.

Даяна леко се усмихна, докато наблюдаваше как Колби развива пакета. Знаеше, че Брандън само го дразни и последното нещо, което й се искаше, беше да развали комичната ситуация. Но все още трудно можеше да проумее кое в бременността й беше забавно. Тя се опитваше да я приеме. Мислеше, че с помощта на Колби щеше да се справи, но не беше се научила да си прави шеги с нея.

Колби разкъса опаковъчната хартия и се загледа в книгата в ръцете си.

— Боже, Брандън, много мило от твоя страна. Напомни ми да ти благодаря по-късно, когато нямаме свидетели. — Той се усмихна и на шега замахна с юмрук към сина си.

Брандън се засмя и избягна удара.

— Знаех си, че ще ти хареса, татко. Ти винаги си умеел да учиш нещата от книгите.

— Я да видя. — Даяна се приближи и надникна иззад рамото на Колби. Прочете на глас заглавието. — „Пълен справочник на отговорния мъж за съвременния секс“.

— Не се тревожи — весело рече Брандън. — Има много картинки.