Джейн Кренц: Споделен сън

— Забрави.

— Не съм толкова сигурна, Колби. Мислех си, че връщането ми на работа в „Карутърс и Иейл“ ще е добро решение, докато се появи бебето. Ще се чувствам неловко, ако трябва да започна съвсем нова работа в друга компания, а после ще се наложи да изляза в отпуск по майчинство още първата година. А за „Карутърс и Иейл“ работя от години, и що се отнася до мен, те са ми длъжници.

— Наистина са ти длъжници, след като ти отказаха да те повишат, само затова, че си жена.

— Не разбираш ли? Бих могла да продължа да се занимава със същото, докато се роди детето, а после ще напусна. Нека да им е за урок, в същото време ще имам добре платена работа през следващите няколко месеца. След като се появи бебето ще започна да си търся постоянно място в друга фирма.

— Изобщо не е нужно да работиш, докато се появи бебето — раздразнено отвърна Колби. — Няма смисъл. Мога да те издържам, а през това време ти ще се приготвяш да ставаш майка. Много неща трябва да научиш по тази тема.

Даяна смутено го погледна. Не желаеше да започва спор, но искаше Колби да разбере.

— Нали знаеш отношението ми към работата?

— Знам, че не желаеш да си финансово зависима от мъж, но това са глупости в нашето положение. Много добре знаеш, че няма да избягам и да те изоставя.

— Знам, но…

— Но все още не можеш да повярваш напълно, нали? Забрави, че ще си търсиш работа за следващите няколко месеца. Довери ми се, Даяна. Аз ще се погрижа за теб. След като се устроиш и почувстваш майчинството, ще имаш достатъчно време да си търсиш друга работа.

Той не разбираше, а тя не желаеше да спори точно в този момент. Даяна мълчеше, докато влизаха в малкото заведение.

— Е Савагар. Чувам, че трябва да готвим поздравления.

— Добро утро, Брайън. — Колби хладно се усмихна на мъжа зад щанда. — Правилно си чул.

— Е това е страхотно. Пожелавам късмет и на двама ви. — Тъмнокосият, леко пълничък мъж зад щанда беше горе-долу на годините на Колби, може би малко по-млад. Носеше очила, а косата му изтъняваше. Имаше открито, весело изражение. Казваше се Брайън Макдонълд, и въпреки че се държеше предпазливо с Колби, сякаш не беше сигурен дали ще е добре посрещнат, той беше един от малцината, които се отнасяха с Колби като със стар приятел.

— Този път ще останеш тук за сватбата си, няма да тичаш в Рено, а? — усмихна се Брайън. В следващия миг започна да се чувства някак неловко от шегичката си.

Колби го погледна спокойно, от което любопитството на Брайън нарасна.

— Миналият път нямах кой знае какъв избор.

— Вярно е. Никой свещеник в страната не би венчал теб и Синтия, ако семейство Фулбрук беше възразило. Но това беше отдавна, а времената се менят, нали. Поздравления, госпожице Прентис.

— Благодаря, Брайън.

— Ще организирате ли парти или някакво празненство? — попита Брайън.

— Не. — Колби отвърна през рамо, докато крачеше между рафтовете и търсеше риба тон.

— Лошо — замислено рече Брайън. — Можеше да е забавно. Откакто се омъжи момичето на Ренли не сме имали никакво празненство във Фулбрук Корнърс. А това беше преди три години. В наше време няма много сватби. Всички млади хора отива в Портланд, веднага щом завършат училище.

— Не мога да си представя, че някой във Фулбрук Корнърс би искал да празнува сватбата ми — рече Колби и се появи с консерва риба тон в ръка и още няколко други стоки.

— Може да се изненадаш — рече Брайън. — Но, Колби, ти си легенда тук. Не просто, защото причиняваше толкова много неприятности едно време. Хората в града са наистина горди с тези романи на ужасите, които пишеш. Осъзнаваш ли, че си единственият човек във Фулбрук Корнърс, който е станал известен? Всички се развълнуваха, когато Лари Броктън от недвижимите имоти ни съобщи, че възнамеряваш да се върнеш за лятото.

Колби поклати глава.

— Не са допускали, че не съм в затвора. Даяна, имаме ли нужда от нещо друго? — Той посочи с ръка продуктите, които беше сложил до касата.

— Храна за кучето. На Спектър няма да му се хареса, ако се върнем без неговата дажба.

— По дяволите, едва не забравих кучето — рече Колби с невинно изражение.

— Е, крайно време беше — съобщи Анджела Прентис звънливо, когато дъщеря й я представи на бъдещия й зет на стъпалата пред съда. — Започвах да си мисля, че детето ми никога няма да си намери мъж. Надявам се, че не губите време и работите по въпроса за моя внук. Бог ми е свидетел, чаках твърде дълго.

Напоследък Даяна започваше да се изморява от това, че се изчервява. Тя погледна с пламтящ поглед привлекателната си мъничка майка, усещайки широката усмивка на Колби.