Джейн Кренц: Споделен сън

— Сънищата не са еднакви. В моя сън аз обикновено с мъка се изкачвам по пътеката зад водопада, която води към пещерата. Имам чувството, че трябва да се добера до нишата.

— Може би не са съвсем еднакви, но трябва да признаеш, че е странно, че и двамата сънуваме пещерата.

Колби достигна с ръка сгъвката на бедрото й.

— Не знам дали е наистина толкова странно. И двамата прекарахме нощта в онази пещера и там се случи нещо много паметно.

— Колби, това е сериозно.

— Не, не е сериозно. Това са просто сънища. Но ще ти кажа нещо, точно в момента имам непреодолим импулс да проникна в една друга малка ниша.

— Наистина ли?

— Наистина — ръката му гореше бедрото й. Той лекичко я щипна. — Всъщност, мисля, че не мога да устоя.

Даяна отвори широко очи.

— Искаш сега да отидеш в пещерата „Окованата жена“?

Смехът му беше тих, дълбок и възбуждащ.

— Не съм казал такова нещо. Просто казах, че искам да изследвам една скрита ниша. — Другата му ръка се плъзна по стомаха й и обгърна издатината между краката й. Той наведе глава и нежно захапа рамото й. — Ще ме пуснеш ли в твоята малка сладка пещера тази нощ?

Даяна премита, когато най-после разбра за какво говори той.

— Честно казано. Колби, не е време за шеги.

— Разкажи ми, мила. — Той хвана ръката й и я насочи към бедрата си. — По-сериозен никога не съм бил през живота си.

Тя сключи пръсти около твърдината на неговата мъжественост и осъзна, че разговорът няма да се състои.

— Мисля, че трябва да поговорим за сънищата си, Колби.

— Няма какво толкова да говорим. И двамата ги сънуваме. Не означават нищо друго, освен че и двамата имаме развинтена фантазия, а това вече го знаем. Затова, да забравим за сънищата и да се заемем с по-належаща работа. — Пръстите му проникнаха в горещото й лоно.

— Опитваш се да смениш темата.

— И успявам. Входът на тази пещера е вече влажен и горещ. — Той положи Даяна на гръб и легна върху нея. — Сладка моя. — Гласът му прозвуча дрезгаво, докато с коляно разтваряше нозете й. — Винаги ме караш да се чувствам така желан. Никой никога не е бил като теб. Никога никой не би могъл да е като теб. Трябва само да те докосна и полудявам.

Даяна въздъхна щом усети възбудата в тялото си. Тя го обгърна с ръце и го притисна към себе си. Ще имат достатъчно време да поговорят за сънищата по-късно. В момента Колби я любеше, а когато той я любеше, нищо друго нямаше значение.

Дълго след това Колби се размърда до Даяна.

— Още ли си будна, скъпа?

— Да. Сега искаш ли да поговорим за сънищата? — Не изглеждаше така разтревожена, както преди. След като прави любов с Колби се беше успокоила от влудяващото чувство за неспокойствие, което сънят провокира в нея.

— Не, искам да поговорим за сватбата.

— О! — Тя не знаеше какво друго да каже. — Предполагам, че няма нещо, което да ни пришпорва.

— Напротив, разбира се, че има. Ти си бременна. От около три седмици. Ще се оженим, колкото се може по-скоро.

— Ние какво? — тя се почувства така сякаш попадаше във водопада „Окованата жена“. Беше приела неизбежния брак, но все още не беше осъзнала, че е реалност. Също както не беше приела реалния факт, че е бременна. Боеше се, че когато бракът станеше факт, и бременността й щеше да стане реалност.

— Може би е по-добре да почакаме, докато си направя тест и сме сигурни, че наистина съм бременна.

— И двамата знаем, че си бременна. Можем да направим теста и тук в града утре, за да сме сигурни. Също утре можем да подадем документи за брак и да проведем официалната церемония в петък.

Даяна се почувства скована и остана без дъх.

— В края на седмицата?

— Искаш ли да поканиш майка си?

— О, Боже, майка ми. Разбира се.

— Аз ще поканя Брандън. Има ли още някой, за когото трябва да помислим?

— Ами, предполагам, че не, но… Колби, не е толкова спешно.

— Успокой се. Аз ще се погрижа за всичко.

— Непрекъснато ми го повтаряш — изхленчи тя.

— Опитай се да ми повярваш. — Той се обърна на една страна и погледите им се срещнаха. — Знаеш ли какъв ти е проблемът?

— Боя се да попитам.

— Все още играеш играта на отричане. Мислиш си, че ако не обръщаш внимание на бременността, тя може и да мине, и хубавият ти спретнат и удобно конструиран живот ще влезе в нормалните си релси. Разочароваш ме, Даяна. Ти си делова жена. Би трябвало да знаеш как да посрещаш фактите. Много добре знаеш, че нищо няма да е същото за теб отново.

— Нито за теб — тутакси отвърна тя на провокацията.