Джейн Кренц: Споделен сън

— Страхувам се, че горката Робин търсеше брака по най-неподходящия начин — обясни Даяна на Ивлин. — Опитваше се да избяга от властните си родители.

Ивлин кимна с разбиране.

— Мислеше си, че бракът е билет към свободата. Горкото дете. Горкият Брандън, ако наистина се беше оженил за нея.

— Значи мислите, че тя стои зад номерата? — Джил отново погледна Колби.

Колби тутакси кимна.

— Да, Даяна и Брандън я хванаха, когато уреждаше последната. Това беше краят. — Той погледна Джил многозначително и посегна към шишето с вино. — Още една чаша, Ивлин?

Джил разбра намека.

— Чувам, че поддържаш връзка с предишния си приятел, Еди Спунър.

Колби кимна.

— Преди няколко дни двамата си пийнахме по някоя и друга бира и разговаряхме за старото време. Виждам, че и той не е свършил в затвора. Сигурно повечето от хората в града се смущават от този факт. Бяха толкова сигурни, че ще свърши зле.

Джил отново вдигна вежди.

— Мисля, че Спунър беше по-близо до положението да попадне зад решетките, отколкото ти. Това момче имаше истински проблеми, а той няма заложена вътрешна нагласа да се справя, както ти го правиш.

Необяснимо защо Колби се почувства длъжен да защити стария си приятел.

— На Еди му беше трудно. Онзи пияница, баща му, си беше направо насилник на деца.

— Ще ти отвърна със същото. Никой не пророни и сълза, когато Дуайт Спунър падна от върха на водопада „Окованата жена“.

Даяна го погледна учудено.

— Там ли е умрял бащата на Еди? Но на върха не е толкова опасно. С Колби бяхме там няколко пъти на пикник. Ако не доближаваш ръба, е съвсем безопасно.

— Така е. Никой друг не е падал оттам, откакто живея във Фулбрук Корнърс. Но бащата на Еди е бил пиян тогава. Както обикновено. Взел една пушка и излязъл на лов. Освен това взел със себе си четвъртинка долнокачествено уиски, което толкова много обичаше. Намерили него и бутилката в езерото под водопада.

Нещо в гласа на Джил привлече вниманието на Колби.

— Какво има, Джил? Мислиш, че не е било случайно?

Джил въртеше в ръце ножа си.

— Ще ти кажа нещо, което не съм казвал на никого, освен на Ивлин, и не искам да излиза от тази стая. Ясно ли е?

— Не се тревожи, Джил. С Даяна няма начин да започнем да клюкарстваме с местните хора. — Колби знаеше, че презрението му към местните прозвуча и в гласа му.

— Добре. Когато Дуайт Спунър умря, все още бях шериф. Аз извърших разследването и написах доклад. Приличаше на нещастен случай и нямаше доказателства за противното, но винаги съм се чудил дали някой не е помогнал на Дуайт да падне от водопада.

Колби замълча за миг.

— Еди? — най-после попита той тихо.

— Ако е така, не мога да обвинявам момчето. Бог му е свидетел, че момчето е било провокирано. Но нямаше начин да се докаже нищо по никакъв начин. Затова го описах като нещастен случай и така се приключи. Еди не ми създаваше проблеми, нито на мен, нито на Рой Барнс, мъжът, който няколко години по-късно зае моето място, затова си рекох, че най-малкото, което мога да направя, е да не му причинявам неприятности.

Колби погледна Даяна и осъзна, че тя наблюдаваше Джил, ужасена.

— Може ли един шериф да направи такова нещо? Да пренебрегне подозрение за убийство?

Джил й се усмихна, а и Колби не сдържа усмивката си и започна да се смее.

Ивлин свирепо изгледа двамата мъже.

— Не им обръщай внимание, скъпа. Чувството за хумор на мъжа е биологически заложено да е различно от това на жената. Мъжете откриват смешното в най-странните неща.

— Какво толкова смешно има тук, Колби? — попита Даяна.

— Нищо, кълна се. — Все пак не можеше да овладее усмивката си.

— Колби, ако не ми кажеш какво забавно намираш в тази история, ще те оставя да измиеш съдовете сам.

Той вдигна ръка в знак на съгласие.

— Добре, добре. Ще се опитам да ти обясня. Когато попита Джил, дали един шериф може да пренебрегне нещо такова като падането на бащата на Еди Спунър във водопада, ти изглеждаше толкова наивна и невинна.

— Е, и?

Колби погледна Джил.

— Ти й кажи. Не желая да й развалям илюзиите.

Джил прочисти гърло.

— Много ти благодаря, Савагар. И се обърна към Даяна.

— Трябва да разбереш, Даяна, че шерифът на провинциален район, като този, е не само представител на закона и следовател, а също така и съдия и съдебни заседатели през голяма част от времето. Нямаше никакви доказателства, че смъртта на Спунър не е нещастен случаи. Затова приключих случая като написах доклад и в него заявих точно това. Районният следовател беше съгласен с мен. Каква полза да се разследва подозрение, когато жертвата е един зъл и пиян глупак със слава на насилник на деца? Понякога човек прибягва до груба справедливост. Ще ти кажа и още нещо. В големия град не е по-различно. Ченгетата са си ченгета навсякъде.