Джейн Кренц: Споделен сън

Тя го изгаряше с поглед през миглите си.

— Искаш да кажеш, че на нашата възраст ние не можем да правим такава грешка?

— Точно така.

— Но ние наистина допуснахме тази грешка. Онази нощ в пещерата „Окованата жена“ поехме безумен риск. Точно като двойка тийнейджъри.

Колби остави ножа и я обърна към себе си. Обгърна лицето й с длани.

— Престани да го наричаш грешка. Разбираш ли ме, Даяна? От тук нататък не желая да чувам, че случилото се онази нощ е случайност, нереалистична преценка или грешка. Ти си бременна и ние ще се оженим, и това е всичко. Няма да си губим времето в размишления за това какво може да е било. Съгласна ли си?

Тя затвори очи и пое дълбоко въздух.

— Прав си. — Дрезгавият й глас прозвуча несигурно при опита й да овладее състоянието си. — Няма смисъл да се връщаме назад. Каквото станало, станало.

— И престани да се държиш така дяволски мелодраматично — отривисто й нареди Колби. — Не сме първите, които се озовават в подобна ситуация и няма да сме последните.

— О, това е огромно успокоение — тутакси му отвърна тя, демонстрирайки обичайното състояние на духа си. Колби дяволито се усмихна.

— Помислих си, че ще ти хареса да видиш ситуацията как изглежда в перспектива. Не забравяй, че не си сама. Непрекъснато ти повтарям, че знам какво правя. Остави всичко на мен.

Умислена, тя се загледа в копчетата му.

— Не съм ти благодарила, че ме помоли да се омъжа за теб — простичко рече тя.

— Може би защото, не съм те помолил. Доколкото си спомням, казах ти, че ще се омъжваш. Не съм падал на колене и не съм те молил.

Тя го погледна със замъглен поглед.

— Вярно е, но е много благородно от твоя страна и аз искам да знаеш, че високо ценя галантността ти. Не познавам друг мъж, който би пожелал да преживее това заедно с мен.

Благодарността й го подразни.

— Няма друг мъж, който би преживял такова нещо с теб, защото бебето, което носиш, не е ничие друго, а мое. Затова заедно ще го преживеем. А сега престани да превръщаш всичко в криминален случай и се заеми с ориза.

Тя отвори очи и предпазливо подуши въздуха.

— О, Боже, ориза. — Освободи се от прегръдката му и се втурна към архаичната фурна.

— Ще кажа на семейство Торп, че сме готови с яденето. — Колби се отправи към вратата, доволен, че Даяна насочи вниманието си към вечерята. За спокойна и хладнокръвна жена, каквато беше тя, сигурно й беше трудно да приеме неизбежното.

Що се отнася до него, колкото повече мислеше, толкова повече положението му се струваше неизбежно и правилно. Освен това, в един момент на Даяна щеше да й проличи, че е бременна.

Този път ще е забавно да има момиченце, помисли си Колби и се усмихна.

Десет минути по-късно всички седяха край очуканата дъбова маса в кухнята. Разговорът се насочи към по-неутрални теми и Даяна придоби нормалното си състояние на духа. Колби почувства особено чувство на гордост, докато я наблюдаваше как се справя с гостите и подробностите около вечерята.

Трудно му беше да повярва, че в един миг си беше помислил, че тя не е за него. Последното нещо, от което имаше нужда, беше арогантна, резервирана и твърдоглава жена. Но се оказа, че Даяна е много сладка, нежна и учудващо уязвима под хладната и сдържана маска. В живота си никога не беше имала нужда от мъж, но започваше да осъзнава, че има нужда от Колби Савагар. Той възнамеряваше да се увери, че тя го разбира.

Така и трябваше, защото едва напоследък беше започнал да осъзнава, че и той има нужда от нея.

— Уреди ли се въпросът с онези шегички? — попита Джил, докато опитваше пържените зеленчуци на Даяна.

— Какви шегички? — с любопитство попита Ивлин.

Колби се намръщи.

— Някакъв идиот правеше номера на Даяна.

— Мразя гадните номера — потрепери Ивлин.

— Аз също — съгласи се Даяна. — Този шегаджия възстановяваше сцени от книгите на Колби.

— От коя по-точно? — попита Ивлин.

Даяна лапна малко ориз.

— „Шокиращата долина“.

— О, да, тази я прочетох. — Очите на Ивлин светнаха.

— Явно, че вие, а и всички останали във Фулбрук Корнърс сте я чели — рече Даяна с усмивка.

— Тази книга накара всички в града да разберат, че Колби Савагар ще стане известен, а няма да свърши в затвора — с ирония обясни Джил. — Но както казах на Колби, след като всички в града са чели книгата, ще е трудно да се установи кой се прави на интересен.

— Открихме виновника — каза Колби.

Джил бързо го погледна.

— Кой?

— Приятелката на сина ми. По-скоро бившата му приятелка. Ядоса се на Даяна, че ми помогна да убедя Брандън да не се жени веднага.